Да планираш своята кариера е въпрос на здрав разум. Някои се боят, че да обмисляш кариерата си е равносилно на това да търсиш независимост от Бога. Все едно да предвидиш какъв багаж ще ти трябва по време на отпуската или да си закупиш предварително билети за всички отсечки от пътуването е проява на непокорство към Божията воля. Богът е напълно в състояние да ни предизвиква към промяна на плановете, така че наличието на такива само по себе си не е проява на гордост. Смиреният човек планира като същевременно остава отворен за промени.
Призванието налага приоритизиране. На този свят може да има много разнообразни нужди, които аз бих могъл да посрещна повече или по-малко. Именно съзнанието за призванието ми е онова обаче, което ме насочва да откажа да откликна на едни нужди, защото ще откликна по-адекватно на други. Да живееш без съзнание за призванието си е като да излезеш навън без идея за какво си излязал и къде искаш да стигнеш. Ще те спират разни хора, ще искат от теб разни неща, и ако не избираш, ще стигнеш някъде, където не само не си очаквал, но и не би искал да бъдеш. Да отговаряш на всички нужди означава да не отговориш на онези, които очакват най-вече теб.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.