Няма смисъл да се оплаквам от това, че обстоятелствата са срещу мен. Въпросът е какво ще променя, за да се възползвам по най-умния начин от възможностите, които ми се предоставят. Няма смисъл да тропам продължително на затворени врати, които вече от опит съм установил, че не се отварят. По-добре е да потърся отворени такива.
Понякога си внушавам, че е Божията воля да упорствам в безплодна среда. И действително, понякога постоянството и упорството се отплащат с внезапно отприщване на възможности там, където преди е имало пълна липса на такива. Ако съм удовлетворен от положението си и мога да продължа да упорствам без значими видими резултати, тогава сигурно е Божията воля да продължа да работя на същото „поприще“. Да стоя обаче и да се оплаквам е признак не на послушание, а на страх и нерешителност.
Освен ако Богът изрично не ми е съобщил, че е добре да остана в привидно безперспективната ситуация, може спокойно да използвам разума си и да видя къде има по-добри възможности. Колкото повече моите ценности съвпадат с Божиите, толкова по-голяма е вероятността и намеренията ни да са в хармония.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.