Очевидно е, че за хората е присъщо да творим и се наслаждаваме на красота. Не всички разбираме и оценяваме еднакво едно произведение на изкуството, но всеки човек се наслаждава на някаква форма на изкуство, защото я намира за красива. Затова е естествено да инвестирам част от капиталите, които са ми поверени, в красота и изкуство.
Не мога да си представя до мен да има човек, който не може сам да се погрижи за прехраната си днес, а аз вместо да му помогна, да си купя диск с класическа музика. Но през повечето дни не ми се налага да правя толкова крайни избори. Около мен има много нужди, в които си заслужава да инвестирам онова, което ми е поверено, но има и много творци, чието изкуство е израз на призванието им, и отразява способностите на същинския Творец, от когото произхождат всички дарби и таланти. Ако игнорирам тях за сметка на “по-практичните” нужди, то означава, че обръщам гръб на цял един спектър от Божието творение, а съответно и на Божиите намерения за света. Защото светът не е създаден само да “върви”, а и да отразява красотата на Божието добро. Както древните философи са разбирали, красотата, хармонията и нравствеността са взаимосвързани качества на съвършеното творение.
Не бих могъл да претендирам за хармония с Божиите намерения, ако обръщам гръб на нуждаещи се хора около мен. Бих бил късоглед за същите Божии намерения обаче, ако не инвестирам в призванието на онези, на които Творецът е дал способност да отразяват неговата красота в своите произведения.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.