Посветеността към конкретна местна църква доста се надценява. Вярно е, че честото прехвърляне от една църква в друга може да бъде симптом за повърхностни взаимоотношения и страх от сближаване/разкриване. От друга страна, всеки израства в разбирането си за следването на Христос, а такова съзряване почти неизбежно е свързано с промяна на ценностите, което от своя страна е естествен мотив за промяна на връзките. (още…)
В епохата на ранната църква (първите няколко века след зараждането на християнството) да бъдеш приет за член на християнската общност (Църквата) е отнемало както време, така и усилия. Необходимо е било кандидатът да премине около двугодишно обучение в основните разбирания на християнската вяра, след което чрез публично кръщение във вода да засвидетелства пред местната общност, че се отъждествява със смъртта и възкресението на Иисус Помазаника. Продължителността на процеса е имала за цел и да провери характера и достойнството на кандидата. Едва след това е бил допускан до най-интимните събрания на местната църква, а именно участието в трапезата. (още…)
Повечето местни църкви не се събират по домовете, а в сгради, които наемат или са специално построени за целта. Това е удобно, защото включва известна независимост от членовете на общността. В крайна сметка, независимо дали един или друг е в състояние да присъства или отвори дома си, събранието ще се проведе. Това дава известна гаранция, че въпросната църква е винаги отворена. (още…)
Има много предимства в това една местна църква да се събира в кръчма. (още…)
Спомняте ли си “Бар Наздраве”? Тази симпатична и просторна бостънска кръчма, в която постоянният кръг от редовни посетители се събираха всяка вечер за няколко часа релаксиращи разговори и ледени напитки. И рефренът на тематичната песен беше “Където всеки знае името ти…” Така, според мен, изглежда идеалната квартална църква.
(още…)
Това, че познавам Бога изцяло субективно, съвсем не означава, че не го познавам въобще, или че всичко, което познавам от него не отговаря на действителността. По-големи или по-малки части от познанието ми са сигурно неверни, но на този етап не мога да знам точно кои и до каква степен. (още…)
Признаци от действията и съществуването на Бога се срещат навсякъде, но в по-личностен аспект Богът се разкрива чрез взаимодействията си с хората. В Свещените писания на евреите (т. нар. от християните Стар Завет) се разказва как се е открил на предците им. Но там не откривам Бога директно, а онова, което древните евреи са схванали от него. Това не прави портретът изцяло неточен, но го оставя многообразно субективен. (още…)
Не разполагам с никаква информация за това какво мисли Богът.
Имало е случаи, когато съм се събуждал с ярък спомен за сън, който сякаш носи послание от Бога по някакъв много важен за мен житейски казус. В други случаи ме е спохождало много осезаемо усещане за това кой от няколко възможни за мен избора Богът предпочита. А понякога даден откъс от Библията е пасвал толкова идеално на ситуацията, в която се намирам, че съм го приемал като пряко обръщение на Бога към мен. (още…)