Признаци от действията и съществуването на Бога се срещат навсякъде, но в по-личностен аспект Богът се разкрива чрез взаимодействията си с хората. В Свещените писания на евреите (т. нар. от християните Стар Завет) се разказва как се е открил на предците им. Но там не откривам Бога директно, а онова, което древните евреи са схванали от него. Това не прави портретът изцяло неточен, но го оставя многообразно субективен.
В писанията на първите християни (най-вече съхранени в Новия Завет) пък се запознавам с Иисус, който е представен като Богът станал човек. Отново обаче не се срещам с неговите думи пряко, а със спомените и представите на други за него. Тези спомени и интерпретации оставят впечатление за силен реализъм, но са все така субективни.
В Библията срещам научни неточности, субективна пристрастност, нравствена относителност. Липсват и отговори на важни въпроси, но независимо от това именно там срещам и образа на Бога. По начин, който въобще не е застрахован от погрешни интерпретации, но все пак е достатъчен да предизвика доверие. Тези безкрайни парадокси са всъщност онова, което ме убеждава, че съм изправен повече или по-малко пред реалността, а не пред внимателно конструирана система.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.