Това, че познавам Бога изцяло субективно, съвсем не означава, че не го познавам въобще, или че всичко, което познавам от него не отговаря на действителността. По-големи или по-малки части от познанието ми са сигурно неверни, но на този етап не мога да знам точно кои и до каква степен.
Ако изобщо обаче мога да знам каквото и да било за действителността, а това е презумпция, с която просто ми се налага да живея, тогава вероятно нещичко от познанията ми за Бога е повече или по-малко близко до тази действителност. На този етап това е достатъчно, за да продължа да се облягам на него. Нали така или иначе се налага да се облягам на някого и на нещо…
Всъщност, в ежедневието си се водя от съзнанието, че съм повече познат от Бога, отколкото той познат от мен. Затова не се притеснявам да му отправям трудни въпроси, че дори и да поставям съществуването му под съмнение. Ако действително съществува, тогава е съвсем наясно защо се лутам в незнанието си за него. Та нали именно той ми е дал ума, с който търся отговори на въпросите си…
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.