Има много предимства в това една местна църква да се събира в кръчма.
На първо място това би ѝ позволило да не се затормозява с грижа за сграда. Тъй като кръчмата ще функционира като пълноценно заведение, бизнесът ще се самоиздържа. Вместо да даряват средства за издръжка на сграда, християните от общността ще си плащат каквото консумират.
Тъй като кръчмата се ползва предимно вечер след работно време, пастирите и дяконите ще имат възможност през деня да се занимават с друга работа или да се грижат за семействата си. Представям си как един от пастирите пише книги през деня, или пък изнася лекции, занимава с консултантска работа, практикува своя занаят или управлява свой страничен бизнес.
За разлика от сградите, които се ползват само за религиозни цели, кръчмата е отворена за хора с всякакви разбирания, от всякакви прослойки и с всякакви особености. Стига да се държат прилично и да си плащат. Така местната християнска общност си гарантира, че няма да се затвори “под похлупак”, а взаимодейства непрестанно с хората от квартала.
Кръчмата предлага реална и разпознаваема услуга, а не се ограничава само до “духовни” благословения. Същевременно църквата-кръчма може реално да влияе на общността и икономическия живот в квартала.
Не на последно място, в кръчмата са добре дошли различни стилове музика, така че църквата ще бъде мотивирана да изостави много от неадекватно звучащите си мелодии и да пее разнообразни песни. Вместо само хваления, ще обърне внимание и на песни, които описват действителността и изразяват и други човешки емоции.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.