Посветеността към конкретна местна църква доста се надценява. Вярно е, че честото прехвърляне от една църква в друга може да бъде симптом за повърхностни взаимоотношения и страх от сближаване/разкриване. От друга страна, всеки израства в разбирането си за следването на Христос, а такова съзряване почти неизбежно е свързано с промяна на ценностите, което от своя страна е естествен мотив за промяна на връзките.
С две думи, съвсем естествено е човек в различните етапи от живота си да сменя общността, с която развива близки взаимоотношения и споделя ежедневието си. Почти всички го правим. Голямо изключение са онези приятелства, които поддържаме с еднаква интензивност през всеки етап от живота си. В повечето случаи, в зависимост от възрастта и житейските си обстоятелства, приоритизираме едни връзки за сметка на други. И в това не е нужно да се открива проблем. Нито пък задължително е израз на негативна оценка за взаимоотношенията, които са минали на заден план.
Същата динамика е в сила и по отношение на взаимоотношенията ни в рамките на църковната общност. Това че съм се присъединил към друга църква съвсем не означава, че предишната е непременно лоша. Показва само, че се променям. Или пък че се е променила динамиката в онази църква. Нито промяната е задължително негативна, нито по-бавната такава е обезателно проява на застой. Както всеки човек има собствен темп на развитие, така и всяка общност има свой уникален ход на израстване.
Както и във всички други взаимоотношения, и привързаността ни в църквата трябва да бъде с полуотворена ръка. Защото само там където има свобода, има и зряла любов.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.