Спомняте ли си “Бар Наздраве”? Тази симпатична и просторна бостънска кръчма, в която постоянният кръг от редовни посетители се събираха всяка вечер за няколко часа релаксиращи разговори и ледени напитки. И рефренът на тематичната песен беше “Където всеки знае името ти…” Така, според мен, изглежда идеалната квартална църква.
В съвременното градско общество, където разстоянията са твърде големи, че да ходя до другия край на града повече от веднъж седмично, пък и динамиката на живот е така напрегната, че остава твърде малко време за отпускаща почивка, не е никак чудно, че все повече от нас избираме да си останем у дома или да излезем с приятели, вместо да се “забием” в някаква сграда (колкото и модерно обзаведена и удобна да е тя), само за да участваме в някакво повече или по-малко формално “богослужение”, където отново някой друг ни задава програма за поведение (стани, седни, пей, слушай), при която истинското междуличностно общуване е сведено до минимум. Изборът ми няма нищо общо с вярата ми в Бога, а с човешките ми нужди. А съвременните църкви в много по-голяма нужда обслужват интересите на своите “лидери” и робуват на традиционните форми, отколкото отговарят на нуждите на общността от личности, каквато всъщност представлява една църква.
При това положение една квартална кръчма има далеч повече възможност да бъде църква. Достатъчно е дяконите (които по дефиниция се предполага, че са хора с мотивация да помагат и обслужват) да изпълняват функцията на персонал (бармани, сервитьори, готвачи), а пастирите (от които се очаква да бъдат грижовни и мъдри) да бъдат постоянно на разположение, за да изслушат изповедите/разказите на хората и дадат съвет. Така необходимото поучаване пък (т. нар. проповядване) може да бъде под формата на една кратка беседа с продължителността и динамиката на TED Talks. Уверен съм, че тогава църквата в същността си би приличала далеч повече на ранните християнски общности, отколкото съвременните ѝ форми.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.