Разсъждение на глас №249: Илюзии за пастирите
Вчера някой ме попита защо двама евангелистки пастири се карат и демонстрират озлобление един към друг също като невярващи. Ами, защото са обикновени хора. (още…)
Разсъждение на глас №248: Предразсъдъците се разпадат бавно
Едно от най-трудните неща за мен е да не проявявам арогантност тогава, когато съм убеден в правотата на възгледите си. Особено когато логиката на разсъжденията ми и основателността на аргументите ми се струва очевидна. В такива случаи съм изкушен да смятам опонентите си или за твърде глупави, или за толкова вкоренени в позицията си, че са твърдо решени да си затварят очите за всичко различно от тяхната позиция. (още…)
Разсъждение на глас №238: Има ли Библията очевиден смисъл?
Ако получавах по 10 ст. всеки път когато някой подчертае в разговор с мен, че дадено тълкуване на откъс от Библията е неговия очевиден смисъл, досега вече щях да съм едър капиталист. В действителност, самият аз в продължение на много години прибягвах в спорове до аргумента с “очевидния смисъл” на текста. (още…)
Разсъждение на глас №237: Авторитетът на Библията е вторичен
Библията има авторитет, защото представлява основното свидетелство за взаимодействията на Бога с конкретни личности, а той притежава абсолютния авторитет. Едновременно с Библията обаче всеки човек има и непосредствен достъп до знания за Бога – било чрез собствения си опит, чрез наблюдаване и анализиране на действителността наоколо, и чрез умозаключения. Тези знания са силно субективни и затова не може да се разчита на тях с категоричност. (още…)
Разсъждение на глас №236: Библейската история още се пише
Библейският канон е завършен, но ние сме историята, която се пише. С други думи, Богът все още не е разгърнал всичките си намерения, нито пък може да открием в Свещените писания всички особености на неговото управление, което все още се установява на земята. (още…)
Разсъждение на глас №235: Библията не е съвременен роман
Понеже се отнасяме към Библията като към най-висш авторитет по всички житейски въпроси и очакваме от нея да играе ролята на норматив, мнозинството християни неизбежно сравняваме ежедневието си с онова, което възприемаме като описание на реалността на описаните герои за пример. В резултат на нагласа, която ни е втълпявана чрез проповеди и индивидуални тълкувания, автоматично очакваме онази реалност да превъзхожда нашето собствено ежедневие. При което изниква въпросът: “Какво не правя както трябва, че не успявам да достигна описания идеал?” И ако някои християни просто се отказват от съревнованието (рационализирайки “провала” си по разнообразни начини), мнозина други прекарват остатъка от живота си в преследване на една или друга тайна/ключова истина, която да им помогне да достигнат целта. (още…)
Разсъждение на глас №234: Историческо четене на Библията
Книгите в канона на Свещените писания представляват едно разгръщащо се във времето свидетелство за Бога и взаимодействието му с определени личности и народи. Появяват се по различно време и отразяват наличната тогава информация. По тази причина учения, развити на по-късен етап, не се намират в книги, писани много преди появата на въпросните учения. (още…)
Разсъждение на глас №233: Библията не е само Божие слово
Свещените писания на юдаизма и християнството свидетелстват за Бога, и по този начин се явяват негово разкриване пред човечеството. Това е, което най-често се има предвид когато християните заместваме понятията “Свещените писания” или “Библията” с термина “Божието слово”. Отъждествяването на свидетелството с обекта му е толкова силно, че на дадени думи се приписва божествено авторство. (още…)