Книгите в канона на Свещените писания представляват едно разгръщащо се във времето свидетелство за Бога и взаимодействието му с определени личности и народи. Появяват се по различно време и отразяват наличната тогава информация. По тази причина учения, развити на по-късен етап, не се намират в книги, писани много преди появата на въпросните учения.
Разбира се, в канона присъстват и книги, които се отъждествяват с пророци, чиито думи предричат бъдещето. В тези случаи обаче това ясно е указано от самите пророци, които в редки случаи загатват и за начина, по който са получили тази информация за бъдещето. Никъде обаче не се среща феноменът “предричане на доктрини”, т.е. появата на едно учение преди то исторически да стане част от разказа.
Това са основните презумпции на историческия подход на четене на Библията. То се опира не на догматични постулати, а на действителното естество на библейския текст. Историческото четене, например, не търси учението за Троицата в книгата Битие, защото на онзи етап няма признак да е съществувала идеята за Иисус като Божий син или пък за Светия дух като лице на божеството. Нито пък приема за даденост, че когато различни автори споменават едно и също понятие, имат непременно точно един и същи смисъл предвид.
Причината християните традиционно да обосноваваме свои възгледи за конкретни доктрини като свободно си избираме текстове от всяка част от Библията е понеже схващаме Библията като една книга, писана от един и същи автор (Бога). Само че тази практика практически превръща Свещените писания от прогресивно разкриване на Бога в историята в своеобразен апологетичен учебник по догматическо богословие. И колкото и вероятно да ни се иска Богът да ни беше подсигурил второто, преклонението ни пред него като Бог би трябвало да ни принуди със смирение да признаем правото му сам да определя начина, по който се разкрива, и да приемем откровението му такова каквото е.
Историческият подход на четене и тълкуване на Библията ме смирява пред Бога и ме принуждава да забелязвам и оценявам многообразния и богат на нюанси начин, по който се разкрива чрез Писанията.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Ако ви е харесала, разгледайте и другите рубрики в сайта.
Ако тези ежедневни разсъждения ви харесват, следвайте профила ми във Facebook.
Ако искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.