Свещените писания на юдаизма и християнството свидетелстват за Бога, и по този начин се явяват негово разкриване пред човечеството. Това е, което най-често се има предвид когато християните заместваме понятията „Свещените писания“ или „Библията“ с термина „Божието слово“. Отъждествяването на свидетелството с обекта му е толкова силно, че на дадени думи се приписва божествено авторство.
С изключение на случаите, където се разказва, че Богът направо се е обърнал към някого „в прав текст“, Библията никъде не твърди, че е плод на пряка диктовка от страна на Бога към конкретен човек. А дори и в тези специални случаи най-вероятно се визира преразказване на Божието послание от човека автор, а не дословна диктовка. Освен ако не си представяме Богът да диктува на срички и с повторения, защото дори грамотните хора тогава са пишели бавно.
С две думи, колкото и да вярвам, че Богът се открива чрез Свещените писания, те са преди всичко човешки творби. По някаква причина Творецът на всичко е избрал да се разкрива чрез творенията на други творци-чираци. И до доказване на противното, налага се да приема, че тези писания повече или по-малко отразяват ограниченията на своите автори в културно, познавателно, езиково, философско, научно и морално отношение.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Ако ви е харесала, разгледайте и другите рубрики в сайта.
Ако тези ежедневни разсъждения ви харесват, следвайте профила ми във Facebook.
Ако искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.