22 сеп. 2015 г. | Като стана дума…
КАТО СТАНА ДУМА…
Днес в kultura.bg е публикуван коментара на писателката Теодора Димова под заглавие „Европа не ходи по вода“. В статията си тя коментира последните „скандални“ карикатури на „Шарли Ебдо“. Зарадвах се, че с авторката сме на толкова сходни мнения относно бежанците и всички други жертви на преследване, както и относно отношението, което единствено би оприличило християните на Христос!
Имаме различия обаче по отношение на свободата, както и в разчитането на посланието на карикатурите на „Шарли Ебдо“.
(още…)
8 ное. 2014 г. | Въпроси
ВЪПРОСИ
Покрай врявата около Хелоуийн миналата седмица, пропуснах редовната публикация с въпроси. По тази причина в следващите дни ще публикувам още една „порция“ въпроси. Ще се радвам да коментирате под статията, дори и да не смятате, че онова, което има да кажете е твърде важно. Нерядко някой случаен въпрос поражда дискусия, която си заслужава вниманието. В тази връзка, ако сте пропуснали предходните ми въпроси относно адекватните български мислители, не се притеснявайте да предложите своите идеи!
В първите осем стиха на шестнадесета глава от Евангелието според Лука (непосредствено след притчите за изгубената овца, изгубената драхма и двамата сина, както и преди притчата за богаташа и бедния Лазар), Исус е описан как разказва на учениците си една притча, в която главни действащи лица са богат собственик и неговия управител. До собственикът достига информация за това, че управителят му не си върши съвестно работата, а напротив – допринася за значителни загуби. В резултат управителят е уволнен. Изправен пред реалността на безработицата и липсата на всякакви перспективи за намиране на друг източник за прехрана, последният изобретява хитроумен план, който би следвало да му осигури работа при арендаторите на бившия му господар. В края на притчата самият собственик похвалва бившия си мениджър за неговата съобразителност, а Христос дава същия за пример.
Иисус се обърна и към учениците Си, като каза:
„Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. Той го повика и му рече: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.“ Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител“. И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ Той отговори: „Сто мери масло.“ И му рече: „Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.“ После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи си разписката и напиши: осемдесет.“ И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност.
Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища. Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас? Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“
Евангелието според Лука 16 гл., 1-13 ст.
В историята на църквата този текст е познат като едно от най-трудните за разбиране поучения на Христос. Какво кара богатият собственик на много имоти да похвали своя бивш управител, когото съвсем скоро преди това е уволнил по причина, че „разпилява имота му“? Откъде накъде Исус дава същия управител за пример на учениците си? Има ли в заключенията на Исус каквото и да било актуално послание за нас днес или трябва да зачеркнем въпросния откъс като културно-неясен и съответно неприложим?
Ще се радвам да споделите своето разбиране за този откъс. Мислили ли сте преди за него? Как го съотнасяте към цялостния си християнски светоглед?
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
27 сеп. 2014 г. | Въпроси
ВЪПРОСИ
Миналата събота повдигнах въпроси относно участието на протестанти в предстоящите парламентарни избори в страната и намирам за подходящо да продължа с „политическите“ въпроси.
Усиленото обсъждане на политически проблеми през изминалата година очерта известни различия сред протестантската общност, а защо не и сред християнската общност като цяло. През по-голямата част от изминалите двадесет и пет години сред въпросните „вярващи“ сякаш превес имаше консенсусът, че „комунистите“ са лоши, а онези, които са срещу тях са добри. В първите години на прехода противопоставянето беше най-изострено и ставаше въпрос просто за сини срещу червени. Ако е имало други мнения, те не са се изказвали открито. Впоследствие правителството на „сините“ изгуби пред конкуренцията на „царя“ и неговите придворни, и картината стана многоцветна. Вече нямаше доминиращ консенсус, а сред християнската общност се чуваха гласове в подкрепа на всички възможни политически сили, с изключение на БСП. Цветовата палитра беше открита за избор, но червеното остана заклеймено като невъзможно.
През последните няколко години обаче разбрах, че някои от приятелите ми, убедени християни, са гласували и възнамеряват да гласуват за БСП (а сега вече и за АБВ). Все още не го заявяват открито, а само пред доверен кръг познати, но и това е невиждано. Консенсусът сякаш съвсем се разпада.
Същевременно сякаш най-гръмки и категорични остават гласовете на поддръжниците на дясното политическо крило. През изминалата седмица от няколко различни места чух мнението, че не може човек да бъде принципен християнин и да има различна от дясната политическа ориентация. Основаваше се на убедеността, че правилно разбиран, християнският светоглед е десен. А онези християни, които залитат вляво, са чисто и просто непоследователни или глупави.
Това повдига въпроса: А какъв е Исус? Ако християнският светоглед намира своето най-отчетливо и ясно изражение в живота на Исус Христос, то какви признаци забелязваме там? Десен или ляв е Христос? Или аполитичен?
Какво мислите? Ще се радвам да споделите и обосновете своето мнение каквото и да е то. Обещавам да не се опитвам да го коригирам според своя аршин.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
13 сеп. 2014 г. | Въпроси
ВЪПРОСИ
В книгата „Второзаконие“ в Библията срещаме най-различни разпоредби към израелския народ. В 15 гл. на тази книга четем разпоредби относно опрощаването на дългове. Текстът гласи така:
(още…)
21 авг. 2014 г. | Богословие
Стъпки в снега
Представата на Христос (както и на другите равини по негово време) за ученици е по-различна от днешната. В наше време от учениците се очаква да разберат и запомнят някаква информация, както и да усвоят определени умения. От там нататък няма особено значение що за хора ще станат, нито пък точно какви намерения ще преследват в живота си. (Разбира се, повечето свестни учители имат известни желания по отношение на учениците си, но са наясно, че нямат право да ги налагат или пък основание да очакват учениците им да се съобразят с тях.)
Христос очаква от учениците си да изоставят всякакви свои предварителни представи за света и живота си, и да прегърнат изцяло неговия светоглед, набор от ценности, и намерения. Едва в тази светлина имат свободата да избират своя път в живота и призвание.
(още…)
20 авг. 2014 г. | Богословие
Царят на Нарния, Аслан, и момчето Едмънд (из „Хрониките на Нарния“, http://j.mp/1qpIKOA).
Какво очаква царят Исус Христос от своите поданици?
През повечето време „християните“ оставяме впечатлението, че Христос ни е оставил подробен списък със задачи за изпълнение, както и още по-изчерпателен списък с критерии, които трябва да покрием, ако не искаме да бъдем изхвърлени от царството. Ако беше така обаче, то нямаше да спорим толкова ожесточено какво точно трябва да вършим и как, и защо е важно.
Очакването на Христос е да му бъдем ученици, т.е. да се учим от него и да се занимаваме с онова, което за него е важно. Това предполага постоянно осмисляне на неговата личност и намерения, и нашето място в тях. В този смисъл Христовите очаквания към нас засягат повече въпроса кои сме, а не толкова какво правим и как се представяме. Макар че, разбира се, колкото повече разбираме себе си и него, толкова повече се променят ценностите ни, приоритетите ни и начина ни на живот.
(още…)
19 авг. 2014 г. | Богословие
Отец Дамиан измежду прокажените на о-в Молокаи, сред които прекарва последните шестнадесет години от живота си (http://j.mp/1tdDuTg).
Божието царство е в процес на разрастване още от възцаряването на Исус преди около 2000 г. И се разраства тук, на нашата планета. Може би не само тук, но ако изобщо се случва нещо някъде другаде, то за него нищо не знаем. Затова е странно, че мнозина „християни“ живеят с нагласата, че тази планета е собственост на най-злия им враг, който е напълно способен постоянно да вгорчава живота им. Единствената им надежда е да се измъкнат колкото е възможно по-скоро (като в най-добрия случай спечелят мнозина на страната на Христос), за да отидат на нова планета, където вече ще започне същинското Божие царство. А междувременно пропускат всички признаци на разрастващото се царство тук на тази планета. И сякаш срещу волята си от време на време се явяват проводници на ценностите на същото това царство.
Може би тази нагласа обяснява защо подобни „християни“ рядко са обект на истинско преследване. Та те имат по-ограничена представа за мощта и влиянието на своя цар отколкото онези, които биха ги преследвали…
(още…)
18 авг. 2014 г. | Богословие
Реклама на компанията „His Coffee Co.“, която продава „християнско“ кафе (http://www.hiscoffeeco.com).
Концепцията за „Божието царство“ в Библията не е обвързана с конкретна територия, нито пък с определена политическа система. Божието царство е навсякъде където се простира прякото управление на Бога. А от възцаряването на Исус Христос насам, Божието царство е навсякъде, където Бога се представлява от учениците на Христос. Като физически същества и социални индивиди, ние заемаме определени територии и сме част от конкретни политически уредби, но те сами по себе си не представляват царството. Божието царство е навсякъде където има хора, които живеят като негови поданици и в хармония с неговите ценности. В този смисъл е подвеждащо да се говори за „християнски“ страни, „християнски“ фирми или организации, и т.н. Ако те са действително християнски (а кой би могъл да претендира, че е в съвършена хармония с ценностите на царството), тогава не би имало нужда от обозначението, защото връзката би била очевидна.
(още…)
