20 авг. 2014 г. | Богословие |
Царят на Нарния, Аслан, и момчето Едмънд (из “Хрониките на Нарния”, http://j.mp/1qpIKOA).
Какво очаква царят Исус Христос от своите поданици?
През повечето време “християните” оставяме впечатлението, че Христос ни е оставил подробен списък със задачи за изпълнение, както и още по-изчерпателен списък с критерии, които трябва да покрием, ако не искаме да бъдем изхвърлени от царството. Ако беше така обаче, то нямаше да спорим толкова ожесточено какво точно трябва да вършим и как, и защо е важно.
Очакването на Христос е да му бъдем ученици, т.е. да се учим от него и да се занимаваме с онова, което за него е важно. Това предполага постоянно осмисляне на неговата личност и намерения, и нашето място в тях. В този смисъл Христовите очаквания към нас засягат повече въпроса кои сме, а не толкова какво правим и как се представяме. Макар че, разбира се, колкото повече разбираме себе си и него, толкова повече се променят ценностите ни, приоритетите ни и начина ни на живот.
(още…)
19 авг. 2014 г. | Богословие |
Отец Дамиан измежду прокажените на о-в Молокаи, сред които прекарва последните шестнадесет години от живота си (http://j.mp/1tdDuTg).
Божието царство е в процес на разрастване още от възцаряването на Исус преди около 2000 г. И се разраства тук, на нашата планета. Може би не само тук, но ако изобщо се случва нещо някъде другаде, то за него нищо не знаем. Затова е странно, че мнозина “християни” живеят с нагласата, че тази планета е собственост на най-злия им враг, който е напълно способен постоянно да вгорчава живота им. Единствената им надежда е да се измъкнат колкото е възможно по-скоро (като в най-добрия случай спечелят мнозина на страната на Христос), за да отидат на нова планета, където вече ще започне същинското Божие царство. А междувременно пропускат всички признаци на разрастващото се царство тук на тази планета. И сякаш срещу волята си от време на време се явяват проводници на ценностите на същото това царство.
Може би тази нагласа обяснява защо подобни “християни” рядко са обект на истинско преследване. Та те имат по-ограничена представа за мощта и влиянието на своя цар отколкото онези, които биха ги преследвали…
(още…)
18 авг. 2014 г. | Богословие |
Реклама на компанията “His Coffee Co.”, която продава “християнско” кафе (http://www.hiscoffeeco.com).
Концепцията за “Божието царство” в Библията не е обвързана с конкретна територия, нито пък с определена политическа система. Божието царство е навсякъде където се простира прякото управление на Бога. А от възцаряването на Исус Христос насам, Божието царство е навсякъде, където Бога се представлява от учениците на Христос. Като физически същества и социални индивиди, ние заемаме определени територии и сме част от конкретни политически уредби, но те сами по себе си не представляват царството. Божието царство е навсякъде където има хора, които живеят като негови поданици и в хармония с неговите ценности. В този смисъл е подвеждащо да се говори за “християнски” страни, “християнски” фирми или организации, и т.н. Ако те са действително християнски (а кой би могъл да претендира, че е в съвършена хармония с ценностите на царството), тогава не би имало нужда от обозначението, защото връзката би била очевидна.
(още…)
17 авг. 2014 г. | Богословие |
Православна поклонничка носи кръст в близост до църквата “Възкресение Христово” в Йерусалим, а жена улавя мига с фотоапарата си (http://j.mp/1mWOyy7).
Не е ли странно, че ценностите, с които Христос отъждествява поданиците на царството си не са онези, за които се сещаме на първо място, когато чуем фразата “християнски ценности”? Когато църквата днес защитава “християнските ценности”, най-често под това се имат предвид критики към определени сексуални практики, външния вид, говоренето, визуалните изкуства, музиката и т.н. Ценностите, които откроява Исус Христос, със сигурност имат отражение и върху всичко това, но сякаш днес ние слагаме каруцата пред коня.
И не е ли чудно, че се опитваме да “защитаваме” определени ценности? Ценностите не се защитават (така както се защитава собственост от грабители или кауза в съда, например), а просто се живеят. На жена, чиито ценности са видни от ежедневието й, никой не може да каже и дума, докато приказките на онези, чийто живот не отразява претенциите им, не струват и стотинка. Християнските ценности се защитават само на кръстта.
(още…)
16 авг. 2014 г. | Богословие, Въпроси |
- Рийпичийп влиза в страната на Аслан. Кадър от филма “Принц Каспиан” (2008) от поредицата “Хрониките на Нарния”.
Как се става част от Божието царство ли? Ами как мислите?
Как се става духовна нула? Какви усилия са нужни, за да скърбиш за неправдите и страданията из света, както и за своята собствена неправда и мъка? Как се възпитава кротост? Как се поддържа диета само на правда? Как се развива показването на милост? Как се излъсква искреността до степен на прозрачност? Как се правят първите стъпки към миротворство? И как се извоюва напредък в преследването, заради прилика с Христос?
Отговорете ми на горните въпроси и тогава ще ви кажа как се става част от Божието царство…
(още…)
15 авг. 2014 г. | Богословие |
Тази коптска църква в Египет е подпалена от неизвестни извършители. (http://j.mp/1yE0sCs)
Късметлии са учениците на Христос – онези, които не претендират, че са духовни гиганти, а живеят в постоянно изумление, че Бога е решил да отвори царството си и за тях. Същите, които плачат със скърбящите, заради скръбта им, а насаме оплакват и собствената си неправда, и тази в света въобще. Хората, които умоляват, а не насилват. Които се лишават от много житейски “радости”, за да има повече добро в света им. Личностите, които третират всички около себе си сякаш са най-достойни за уважение и съчувствие, дори когато това изглежда съвсем неоправдано. Същите, които са така привлекателно искрени и естествени, че ти се иска да не се отделяш от тях, защото имаш свободата да бъдеш себе си без срам и необходимост от преструвки.
(още…)
15 май 2012 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
В последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:
За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.
Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.
(още…)
4 мар. 2012 г. | Богословие |
БОГОСЛОВИЕ
В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.
Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието според Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).
(още…)
You must be logged in to post a comment.