Какво очаква царят Исус Христос от своите поданици?
През повечето време “християните” оставяме впечатлението, че Христос ни е оставил подробен списък със задачи за изпълнение, както и още по-изчерпателен списък с критерии, които трябва да покрием, ако не искаме да бъдем изхвърлени от царството. Ако беше така обаче, то нямаше да спорим толкова ожесточено какво точно трябва да вършим и как, и защо е важно.
Очакването на Христос е да му бъдем ученици, т.е. да се учим от него и да се занимаваме с онова, което за него е важно. Това предполага постоянно осмисляне на неговата личност и намерения, и нашето място в тях. В този смисъл Христовите очаквания към нас засягат повече въпроса кои сме, а не толкова какво правим и как се представяме. Макар че, разбира се, колкото повече разбираме себе си и него, толкова повече се променят ценностите ни, приоритетите ни и начина ни на живот.
С други думи, християните трябва повече да осмисляме и общуваме (с Христос и хората около себе си), а да действаме само когато е необходимо и/или знаем какво правим.
Тази публикация е част от поредица, която започнах на 1 август 2014 г. Тези кратки твърдения нямат за цел да са изчерпателни, а да предизвикват към размисъл и да събуждат въпроси. Представляват своеобразен анонс към две лекции, които предстои да изнеса в края на месеца на една почивка за млади хора в курорта Приморско.