10 фев. 2016 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Да смятам, че щом съм специалист в една област, може да се произнасям с тежест по всички други, е също толкова глупаво колкото да избягвам специализацията, защото ще ми обърка общата картина. Няма област на познанието, в която повечето задълбочени знания да са вредни. Няма случай, в който да задавам въпроси (стига да е искрено) е по-лошо, отколкото просто да слушам и изпълнявам. Няма начин задълбочените разсъждения да са пречка, а не стъпка по посока на действителността/истината. (още…)
9 фев. 2016 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Хората не сме еднакви. Аз, например, съм дебелокож. Трудно можеш да ме обидиш с думи. А ако не сме близки, почти невъзможно е да ме засегнеш. Обичам хората да разговарят с мен прямо и без задръжки. Възприемам това като проява на уважение. Така разговарям и аз с другите. Повече ще се засегна, ако се опитваш да завоалираш същинското си мнение и намерения, отколкото ако подходиш директно. Предпочитам да боравя с факти и се стремя към максимална обективност. Задавам много въпроси и често заемам ролята на адвокат на дявола. Намирам за по-важно и честно да ти съобщя действителното си мнение, отколкото да проявявам съчувствие. Грижа ме е как се чувстваш, но смятам, че ще ти бъда по-полезен с прямотата си отколкото с прояви на съчувствие. Така очаквам и другите да се държат с мен. (още…)
7 фев. 2016 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Съзнанието, че убежденията ми са субективни и относителни, променя и начина, по който ги обсъждам с други хора. Не виждам себе си като познал истината, така че всеки, който има различно мнение, сега трябва или да го съобрази с моето, или да “хваща пътя”. Вместо това виждам себе си като търсещ и задаващ въпроси, и намерил някакви отговори, които ми се струват най-разумни. На хората с различни гледища си напомням да гледам като на също такива търсещи и питащи хора, които са стигнали до други отговори, които също им се струват най-разумни. (още…)
6 фев. 2016 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
В свят, в който всичко, което знам, е субективно и относително, съвсем не съм обречен на безпътица. Може да нямам абсолютна сигурност в познанията си, но мога да имам повече или по-малко разумни основания за убежденията си. Те подлежат във всеки момент на преразглеждане, но липсата на абсолютна сигурност в тяхната достоверност съвсем не е причина да изоставя всякакви убеждения. Всъщност, последното е и невъзможно. Ежедневието постоянно ме поставя в ситуации, където трябва да се облегна на някакви разбирания и представи за света. (още…)
5 фев. 2016 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Субективността на представите ми за света и относителността на всеки светоглед предполага и ограниченост на авторитетите. Не мога да претендирам, че разполагам с абсолютна истина по какъвто и да било въпрос. От което следва, че и не мога да настоявам всички да се съгласят с възгледите ми, под предлог, че ако не го направят, ще тънат в невежество. Може и да ми е приятно да си мисля, че съмишлениците ми са по-умни от онези, които отхвърлят представите ми, но в действителност това е само емоционално успокояване на комплексите ми. Кой знае, голяма вероятност има и да е обратното… (още…)
4 фев. 2016 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Не всички сме толкова лишени от самокритичност, че да претендираме, че собствените ни мнения са абсолютната и обективна истина по даден въпрос. Мнозина усещат, че подобна претенция е твърде арогантна и се смущават да я отправят. Вместо това вярваме, че не нашето мнение, а избрани авторитети (Библията, църковното предание, учените) ни дават директен достъп до истината с главно “И”. (още…)
3 фев. 2016 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Относителността и субективността на разбиранията ми за света не е обективен проблем. Очевидно човечеството е могло да съществува така досега, а и Богът не е имал затруднения да общува с хората. Проблем е, ако държа да бъда абсолютно прав или да познавам правилната истина. Субективността ми пречи, когато искам другите да бъдат принудени да се съгласят с мен или поне да бъда уверен, че ако не са съгласни, грешат. (още…)
2 фев. 2016 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Аз съм християнин. По-конкретно – протестант. А още по-конкретно – баптист. С всички произтичащи от това положителни и отрицателни последствия. В действителност обаче нито едно от тези понятия не разкрива толкова за мен колкото някой би могъл да си помисли на пръв поглед. Защото от баптист до баптист има голяма разлика, протестантските вярващи са най-разнообразни, а християството включва повече разновидности отколкото дори енциклопедия може да обхване. (още…)
