В свят, в който всичко, което знам, е субективно и относително, съвсем не съм обречен на безпътица. Може да нямам абсолютна сигурност в познанията си, но мога да имам повече или по-малко разумни основания за убежденията си. Те подлежат във всеки момент на преразглеждане, но липсата на абсолютна сигурност в тяхната достоверност съвсем не е причина да изоставя всякакви убеждения. Всъщност, последното е и невъзможно. Ежедневието постоянно ме поставя в ситуации, където трябва да се облегна на някакви разбирания и представи за света.
Оказва се невъзможно да живея без вяра. Но вярата не е скок в тъмнината, а облягане на онова, на което имам основание да очаквам, че ще ме издържи. Или упование в някого, който ми е дал причини да смятам, че може да му се има доверие. Заради субективността на всичките си познания, не мога да бъда сигурен, че дори разбиранията ми за Бога отговарят на онзи, който той действително е. Но имам основания да се облегна на това, че относителността на познанията ми не му пречи да ми се разкрива, както и да ме приближава към себе си. Не мога да имам каквато и да било сигурност в разбиранията си, но имам повече от достатъчно основания да се облегна на него.
Субективността и относителността не са пречки пред вярата, а пред сигурността. А от сигурност имат нужда само онези, които не смеят да се доверят. Както и другите, които желаят сами да станат обект на доверие.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.