Аз съм християнин. По-конкретно – протестант. А още по-конкретно – баптист. С всички произтичащи от това положителни и отрицателни последствия. В действителност обаче нито едно от тези понятия не разкрива толкова за мен колкото някой би могъл да си помисли на пръв поглед. Защото от баптист до баптист има голяма разлика, протестантските вярващи са най-разнообразни, а християството включва повече разновидности отколкото дори енциклопедия може да обхване.
Което не ми пречи понякога да се изказвам така сякаш точно моята представа за християнин е същински валидна и би трябвало да се приема за нормативна. Глупава нагласа! Тъй като обективна нормативна представа за християнство не може да има. Единственият начин би бил Христос да се произнася във всеки спорен момент кое точно признава за достоверна форма на своето учение. Дори тогава обаче ще може да спорим кой точно го е разбрал най-правилно, така че ще се наложи да се намесва и с корекции и твърдения кой от последователите му най-точно е интерпретирал становището му. Тъй като Христос не е показал желание да бъде арбитър в подобни спорове, хората сме оставени на субективните си впечатления.
Това не означава, че християнството е напълно относително и субективно, така че всеки да може да вярва в каквото и да било, и да твърди, че убежденията му са християнски. След известна историческа и богословска работа е съвсем възможно да стигнем до заключението, че дадени вярвания не се връзват с нищо от онова, което ни е известно за първите християни и традицията, която се основава на тях. Бихме могли да твърдим, че конкретни схващания противоречат на образа на Христос и ценностите, които изглежда, че той въплъщава. Във всичко това обаче ще се основаваме на непълна информация, която прецеждаме през несъвършенствата на традицията и собствената си способност да я интерпретираме точно.
С две думи, християнството не е напълно субективно и относително, но е достатъчно субективно и относително, че да постави всеки от индивидуалните му интерпретатори на едно много смирено място. Аз имам пълното право и свобода да изказвам мнения относно валидността на конкретни християнски претенции, но трябва да съм наясно, че това ще остане моето мнение, а не универсален норматив. Дори и всички, които видимо се отъждествяват с християнството, да приемат моето мнение по даден въпрос, това не го прави нещо повече от мнение. Традиционната или популярна интерпретация в дадена епоха може да има статистическа тежест, но не може да претендира за по-голям авторитет от субективна интерпретация.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.