ВМЕТКИ

Съзнанието, че убежденията ми са субективни и относителни, променя и начина, по който ги обсъждам с други хора. Не виждам себе си като познал истината, така че всеки, който има различно мнение, сега трябва или да го съобрази с моето, или да “хваща пътя”. Вместо това виждам себе си като търсещ и задаващ въпроси, и намерил някакви отговори, които ми се струват най-разумни. На хората с различни гледища си напомням да гледам като на също такива търсещи и питащи хора, които са стигнали до други отговори, които също им се струват най-разумни.

Тъй като е невъзможно различни гледища да са еднакво и напълно хармонични с действителността, то остават две възможности: или едно гледище е по-близо до истината от другите, или всичките са еднакво объркани. Тъй като в най-добрия случай може само да съм напипал някаква част от истината, но със сигурност не цялата, това означава, че по същество не съм по-издигнат от другите. От една страна, защото дори и да съм познал някаква истина, то не мога да съм сигурен точно колко и коя е тя. И от друга, понеже дори да е така, то не се дължи на някакви мои превъзходства, а на създателя ми, който ми я е открил.

Следователно ми остава да разказвам с жар за онова, което съм познал, като се облягам на това, че създателят ни, може както да ме поправя, така и да се открива на хората с други гледища. Живея в странен парадокс. От една страна не бих могъл да не говоря с убеденост за онова разбиране на действителността, което съм възприел, защото ми се струва най-разумно, а от друга страна остава отворена възможността да се заблуждавам, и да се наложи да коригирам светогледа си.

Всеки опит да избягам от парадокса ме обрича на потискане на една част от мен. Или ще трябва да живея с половин сърце, като се въздържам от всяко убеждение, което би могло да ме накара да запламтя с копнеж към живота си. Или пък ще трябва да започна да претендирам, че възгледите ми имат по-голяма тежест отколкото в действителност мога да нося. Единият път би ме обрекъл на сивота и безстрастност, а другият ще ме смаже под илюзиите, от чиято тежест на свой ред ще смазвам другите около себе си.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.