Да смятам, че щом съм специалист в една област, може да се произнасям с тежест по всички други, е също толкова глупаво колкото да избягвам специализацията, защото ще ми обърка общата картина. Няма област на познанието, в която повечето задълбочени знания да са вредни. Няма случай, в който да задавам въпроси (стига да е искрено) е по-лошо, отколкото просто да слушам и изпълнявам. Няма начин задълбочените разсъждения да са пречка, а не стъпка по посока на действителността/истината.
Разсъждавам, понеже Богът ми е подарил разум. Ако не използвам разума си, все едно връщам подаръка му или го забравям в килера. Като подарък разумът е предназначен да ме обогати, така че неизползването му е винаги в мой ущърб. Освен това подаръкът носи нещо от подаряващия и е част от динамиката на нашата връзка. Отказът от разсъждаване няма да ме приближи към Бога, а напротив – ще намали близостта ни.
Повдигането на въпроси е част от всяка интимна и развиваща се връзка. Липсата на въпроси е симптом за липса на интерес към другия и самовглъбеност. В някои случаи отказът от питане е проява и на страх и недоверие към другия. Никой не задава въпроси на диктаторите и всеки свободно пита близките си приятели за всичко. Да не затрупвам Бога с въпроси би означавало, че или го възприемам като диктатор, или възнамерявам да го използвам без да се интересувам от по-голяма близост с него.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.