Преди десет години написах един дългичък текст, защото не спирах да се изненадвам как маса хора се горещят около Хелоуин без да имат представа за какво говорят всъщност. Някои от тях съвсем добронамерено смятат, че защитават доброто, но са всъщност в плен на планина от заблуди. Написах този текст, защото и аз бях израснал в среда, която ми беше втълпила много от същите заблуди в главата. Сънувах кошмари с демони, които ме дърпат в канализационните шахти, и се боях какво може да ми стори дявола. Докато през същото време се сблъсквах със злото всекидневно в лицето на обикновената соц среда, непознати и познати около мен, дори най-близките в семейството.
Като поглеждам назад със знанието и опита, които имам понастоящем, си мисля, че такива текстове са по-скоро самотерапия. Защото онези, които ще ме разберат, вече така или иначе мислят като мен. А другите просто няма да разберат отправната ми точка, защото вече не споделяме едни и същи представи за света.
Припомням всяка година този текст само заради онези, които вече са тръгнали да се измъкват от блатото на заблудите, но се чувстват самотни, защото оставят зад себе си някои от близките си.
Не ме е страх от свръхестествени зли сили, но съм болезнено запознат с обикновеното зло, на което е способен всеки човек, особено аз. Най-големи злини съм склонен да извърша именно тогава когато се възприема като оръдие на правдата срещу някой друг, в когото проектирам страховете си и го приема за въплъщение на злото. Тогава най-лесно съучаствам с други в разрушаването на онова, което не сме създали ние на първо място.
П.П. В следния screenshot може да видите дискусията, която се състоя когато публикувах горните редове на стената си във Facebook.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Ако ви е харесала, разгледайте и другите рубрики в сайта.