Тогава не исках или не можех да бъда така категоричен, но днес спокойно мога да кажа, че историческите данни не потвърждават повечето от тезите на противниците на Хелоуийн:

1. Християнското влияние в този празник е далеч по-старо и по-всеобхватно отколкото повечето от нас си даваме сметка. Макар и зад датата и зад някои обичаи да стоят по-древни нехристиянски практики и представи, християнският светоглед още в средновековието успешно ги преосмисля и изпълва с ново съдържание, и смисъл. В този процес са въвлечени всички човешки възприятия – зрение, слух, досег, обоняние, разум, въображение, чувство за хумор. Парадоксално е колко малко съвременни “християни” си даваме сметка за тази цялостна християнизация на тогавашните общности в Европа, а и не само в нея.
2. Съпротивата срещу злото е съществена част от юдейския, а след това и християнския наратив, но Библията не представя кохерентна доктрина за дявол, демони, и т.н. Както заявява и наскоро посетилият България специалист по Стар Завет, Джон Уолтън, в юдейските Свещени писания отсъства всякаква следа от собствена демонология. Срещат се откъслечни препратки към светогледите на заобикалящите ги култури, но по всичко изглежда, че древните юдеи не са имали собствена “доктрина” за демони, дявол и т.н. Новият Завет също не надгражда това положение. Идеята за една личностна зла сила (дявол, Сатана, Велзевул и т.н.), която разполага със своя армия от демони, и се явява основен опонент на Твореца Бог, не е формулирана в Библията, а е развита по-късно от завършването на канона на християнските Свещени писания, и то под влиянието на чужди светогледи. А към съвременната християнска “традиционна” представа за дявола и демоните повече принос имат Данте и Милтън, отколкото който и да било богослов. Обяснима, но все така парадоксална историческа ирония е фактът, че за масите християни традиционните представи за дявол и демони са по-недвусмислено “библейски” отколкото почти всяка християнска доктрина. Парадокс, защото Свещените писания нито знаят, нито се интересуват много от “зли сили”, но категорично предупреждават за злото, на което е способен всеки от нас. Неприятелят не е отвън, а вътре в нас.
3. Страхуващите се от магии, езичество, окулт и т.н. с това демонстрират, че са много повече в плен на нехристиянски представи за света отколкото, че се борят за “истината”. В християнския светоглед не съществува друг бог освен Твореца на всичко съществуващо, и на него се подчиняват доброволно или не всички творения. Този Творец е дал достатъчно свобода на творенията си да избират дори да му се противопоставят, но надеждата в християнския светоглед се корени в разбирането, че парадоксално свободата на творенията не ограничава способността на Твореца да направлява творението си и хода на историята, така че в крайна сметка доброто винаги да тържествува. Нещо повече, именно заради дадената им свобода, човешките същества имат огромната възможност да се противят на подтиците към зло у самите себе си, както и на злите дела на другите, така че да се явяват съработници с Бога в установяването на неговия всеобхватно добър ред в творението. Християните би трябвало да са последните, които се боят от магии, други светогледи или каквито и да било “зли сили”.

Като поглеждам назад със знанието и опита, които имам понастоящем, си мисля, че такива текстове са по-скоро самотерапия. Защото онези, които ще ме разберат, вече така или иначе мислят като мен. А другите просто няма да разберат отправната ми точка, защото вече не споделяме едни и същи представи за света.

Припомням всяка година този текст само заради онези, които вече са тръгнали да се измъкват от блатото на заблудите, но се чувстват самотни, защото оставят зад себе си някои от близките си.

Не ме е страх от свръхестествени зли сили, но съм болезнено запознат с обикновеното зло, на което е способен всеки човек, особено аз. Най-големи злини съм склонен да извърша именно тогава когато се възприема като оръдие на правдата срещу някой друг, в когото проектирам страховете си и го приема за въплъщение на злото. Тогава най-лесно съучаствам с други в разрушаването на онова, което не сме създали ние на първо място.

Тази публикация е част от рубриката Богословие. Богословието е един от основните ми интереси, така че всичко каквото пиша в един или друг смисъл има отношение към него. Тази рубрика обаче е предназначена за публикации, които се занимават с конкретни богословски въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.