20 ян. 2016 г. | Вметки
ВМЕТКИ
Музиката има свой език и не може да бъде принизена само до ниво текст. Особено когато има толкова много музикални творби, които не са придружени от такъв. А и мнозина от нас слушаме музиката без да обръщаме особено внимание на текста. В много случаи любимите ни песни са дори на език, който не разбираме. Затова друг често използван критерий за определяне на това дали дадена музика е „християнска“ или не е личността на изпълнителя или композитора. Ако песента е написана от християнин, тя автоматично се причислява към категорията „християнска музика“. В много случаи към тази категория автоматично се прибавя и всяка музика, изпълнена от изпълнител, който открито се отъждествява с християнската вяра. Освен ако няма причини, поради които творчеството му да се прецежда извънредно внимателно. (още…)
6 дек. 2015 г. | Вметки
ВМЕТКИ
Предприемчивият човек се възползва от възможностите, в които се намира. Но за да мога да се възползвам от възможностите около себе си, трябва да не бъда привързан до живот към други. Кой казва, че трябва цял живот да живея в България или в София? И защо да е лошо да се преместя?
(още…)
22 сеп. 2015 г. | Като стана дума…
КАТО СТАНА ДУМА…
Днес в kultura.bg е публикуван коментара на писателката Теодора Димова под заглавие „Европа не ходи по вода“. В статията си тя коментира последните „скандални“ карикатури на „Шарли Ебдо“. Зарадвах се, че с авторката сме на толкова сходни мнения относно бежанците и всички други жертви на преследване, както и относно отношението, което единствено би оприличило християните на Христос!
Имаме различия обаче по отношение на свободата, както и в разчитането на посланието на карикатурите на „Шарли Ебдо“.
(още…)
8 ное. 2014 г. | Въпроси
ВЪПРОСИ
Покрай врявата около Хелоуийн миналата седмица, пропуснах редовната публикация с въпроси. По тази причина в следващите дни ще публикувам още една „порция“ въпроси. Ще се радвам да коментирате под статията, дори и да не смятате, че онова, което има да кажете е твърде важно. Нерядко някой случаен въпрос поражда дискусия, която си заслужава вниманието. В тази връзка, ако сте пропуснали предходните ми въпроси относно адекватните български мислители, не се притеснявайте да предложите своите идеи!
В първите осем стиха на шестнадесета глава от Евангелието според Лука (непосредствено след притчите за изгубената овца, изгубената драхма и двамата сина, както и преди притчата за богаташа и бедния Лазар), Исус е описан как разказва на учениците си една притча, в която главни действащи лица са богат собственик и неговия управител. До собственикът достига информация за това, че управителят му не си върши съвестно работата, а напротив – допринася за значителни загуби. В резултат управителят е уволнен. Изправен пред реалността на безработицата и липсата на всякакви перспективи за намиране на друг източник за прехрана, последният изобретява хитроумен план, който би следвало да му осигури работа при арендаторите на бившия му господар. В края на притчата самият собственик похвалва бившия си мениджър за неговата съобразителност, а Христос дава същия за пример.
Иисус се обърна и към учениците Си, като каза:
„Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. Той го повика и му рече: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.“ Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител“. И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ Той отговори: „Сто мери масло.“ И му рече: „Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.“ После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи си разписката и напиши: осемдесет.“ И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност.
Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища. Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас? Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“
Евангелието според Лука 16 гл., 1-13 ст.
В историята на църквата този текст е познат като едно от най-трудните за разбиране поучения на Христос. Какво кара богатият собственик на много имоти да похвали своя бивш управител, когото съвсем скоро преди това е уволнил по причина, че „разпилява имота му“? Откъде накъде Исус дава същия управител за пример на учениците си? Има ли в заключенията на Исус каквото и да било актуално послание за нас днес или трябва да зачеркнем въпросния откъс като културно-неясен и съответно неприложим?
Ще се радвам да споделите своето разбиране за този откъс. Мислили ли сте преди за него? Как го съотнасяте към цялостния си християнски светоглед?
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
2 окт. 2014 г. | Като стана дума…
КАТО СТАНА ДУМА…
Основният автор на този текст е моята съпруга, Катрин. Преди около месец и половина тя публикува на стената си във Facebook наблюдения от поведението на деца в парка. Разказът й породи оживена дискусия, която ще се опитам да предам по-долу, защото смятам, че изказаните мнения са полезни за осмисляне на заглавния въпрос. Катрин разказа:
(още…)
1 окт. 2014 г. | Като стана дума…
КАТО СТАНА ДУМА…
Тази вечер изнесох (не съвсем кратка) лекция в Първа евангелска съборна църква в София. Темата на лекцията ми беше „Увод в Проповедта на планината“. Това е най-старата протестантска църква в града (началото ѝ датира от 1864 г.). В нея са се запознали дядо ми, п-р Васил Ангелов (второ поколение протестант, който е получил богословското си образование в престижните Wheaton College и Dallas Theological Seminary в САЩ), и баба ми, Здравка Оббова (дъщеря на Александър Оббов, политик и министър на земеделието в няколко правителства преди и след Втората световна война). Споменавам тези подробности, защото ме порази контрастът между тази типична „протестантска“ вечер и новината, разпространила се с мълниеносна скорост из Facebook кръговете на приятелите ми евангелисти.
(още…)
4 мар. 2012 г. | Богословие
БОГОСЛОВИЕ
В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.
Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието според Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).
(още…)
12 авг. 2011 г. | Вметки
Мой приятел ме попита дали знам за добри сайтове, където би могъл да прочете изчерпателни рецензии на богословски книги. Докато му отговарям реших да се поразтърся из интернет дали не се е появило нещо ново. Скачайки от връзка на връзка полюбопитствах да прочета рецензията на една книга, написана от мно-о-о-ого известна авторка американка. Ще се въздържа да споменавам името й, а любопитните може да прочетат рецензията сами. Не можах да се сдържа да не се засмея обаче на последното изречение:
(още…)
