На днешния ден много българи се чувстват призвани да критикуват празнуването на Хелоуийн било, защото виждат в него ненужно подражаване на Запада, или пък духовна заплаха. На този фон Momchil Petrov внася така необходимия здрав разум в публикация на стената си във Facebook:
Уникално е да се противопоставя празникът Вси светии (All Hallows Eve, късно средновековен шотландски) на Денят на Реформацията. Защото именно на този празник Мартин Лутер избира да постави своите тезиси на вратата на градската катедрала, когато християните се събират заради празничния ден на богослужение. Пък Денят на Реформацията е именно отбелязване на тези знаменателни тезиси.
Също толкова забавно е противопоставянето на Денят на Будителите на Вси светии. Защото българският празник е реминисценция именно на Вси светии, като част от усилията за модернизиране и “озападняване” на българския народ.
Впрочем българската “Архангелова задушница” почти съвпада като време с Вси светии и практически носи същия смисъл. Почит, възпоменание и надежда за починалите наши, които за света са безименни, но за нас скъпи. Починалите в Христа са светии, всички са светии, макар и не така бележити като светиите възпоменавани със свой специален ден, Вси светии, All Hallows.
И няколко думи за любимото ми – това е призоваване на тъмните сили. Не, драги, маскарадите не са призоваване на тъмните сили, а подигравка с тъмните сили. Както горголиите по катедралите са подигравка с тъмните сили. Да, вероятно някакви групи се занимават с призоваване на тъмните сили. Сигурен съм, че го правят и на Пасха, и на Рождество.
Какво празнувам аз ли? Нищо не празнувам, празниците са нещо интимно за мен, след малко започвам работа. Денят на Реформацията е памет за началото на грандиозен процес. Вси светии е памет за преминалите в Христа и който има случай да се окаже на 31 октомври/1 ноември в западна страна, ще бъде удивен как се случва тази почит там. Денят на будителите винаги ни напомня в каква посока са искали да се развива страната ни строителите на Съвременна България. Не ми пречат детските игри и винаги ме забавляват.
Защо тогава пиша това, щом за мен не е важно?
Защото мразя, да се тормозят хората за глупости, да им се внушава чувство за вина и да се противопоставят несъпоставими неща. Знам, че за някого това са поставени някога червени линии и когато тези червени линии се оспорват изпитваме огромна вътрешна съпротива. Добре, никой не ви принуждава да преминавате вашите червени линии. Но става ли да не ги предаваме нататък?
Преди години аз също писах подробно по въпроса като се фокусирах върху това колко голяма част от критиките почиват на лошо познаване на историята. Наскоро включих накрая на публикацията си и изображения от дискусията във Facebook, защото тогава се разгоряха бурни страсти. В следващите години напомнях за публикацията си с нови редове, така че ако ви интересуват всички публикации по темата, ще ги намерите под етикета Хелоуийн.
П.П. В следните изображения може под формата на screenshots да проследите дискусията, която се състоя когато публикувах горните редове на стената си във Facebook.
Тази публикация е част от рубриката Бележник, в която коментирам чужди публикации и споделям интересни материали. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.