Преди два дни Мирослав Волф, хърватски протестантски богослов и професор по богословие в Йейлския университет, зададе следния въпрос в своя Facebook профил: Ако направим списък с имената на онези, които адекватно разглеждат актуалните въпроси от обществен интерес, то кои ще включите в него? Кои са най-изявените ни интелектуалци (религиозни или не)?
Най-често се старая да подчертавам, че съм различен от баща си. С него нерядко имаме различни мнения и подходи към живота. Разбира се, в действителност много си приличаме (повече, отколкото вероятно ми се иска да призная), а понякога се случва и да сме единодушни. Така е и в случая с отношението ни към идването на Бени Хин в България.
Слагам началото на нова рубрика (девета подред). Нарекох я просто „Въпроси“. Ще излиза веднъж седмично – в събота. Ще публикувам всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Над някои от тях вече размишлявам от толкова време, че съм натрупал какви ли не мнения и гледни точки. Други са ми хрумнали току-що. Някои ще доведат до по-големи публикации, а други ще останат сигурно да висят в изолация. Във всички случаи обаче ги задавам, защото действително търся отговори. Така че ще бъда благодарен за всякакви коментари, гледни точки, контра-въпроси и т.н.
В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.
Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието според Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).
През последните месеци и в българския печат започна да се появява по-често терминът интелигентен дизайн. Причината за това беше и един съдебен процес в Доувър, щата Пенсилвания. В последния бюлетин на Access Research Network може да се прочете следния материал, който представя една по-различна гледна точка към въпросния процес, в сравнение с масово представената в българската преса. В случай, че не разбирате английски, а темата ви интересува, препоръчвам ви да се запознаете с препратките към материали на български език в края на тази статия.
Днес, докато преглеждах един сборник с писма от К. С. Луис до една американка (C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby), попаднах на следната находка (превеждам цялото писмо, за да не се изгуби контекста):