14 апр. 2026 г. | Като стана дума… |
Гледах само отделни минути от "дебата на Цънцарова". Очебийната разлика с големите американски дебати - Цънцарова няма тежестта и авторитета на големите американски новинари. Единствено може да прекъсва, но зависимостта на журналистите в България е толкова голяма, че на този фон и способността да прекъсваш те отличава. Да им дава Господ здраве и на нея, и на журналистите около нея, както и на Генка, Миролюба и всички останали, които показаха, че само извън големите телевизии може да се излезе из досегашното блато! След години на техните рамена ще застанат следващото поколение от големи авторитетни журналисти с опит и обноски.
Не съм очаквал, че Дончева от БСП може да звучи с повече опит и разумно от повечето други участници. БСП е изпята песен, но младите политици има какво да научат от тази стара школа.
ГЕРБ са хитри, умни и безскрупулни. И това на голяма маса българи се харесва, защото умеят да "затапват". Разбира се, че лъжат най-безсрамно. Но част от българите вярват в тези лъжи, защото им пасват на светогледа и манталитета. А на други им е все едно - те избират ГЕРБ заради интереса си и способността на ГЕРБ да го задоволи краткосрочно. Пък след това и потоп... Колкото и да не ми се иска, в следващите няколко години поне всякакви положителни промени в политическия живот ще изискват някакви компромиси с ГЕРБ.
Демерджиев "маже" като Радев и избягва да отговори, но това на една част от българите също се харесва, защото привиждат в това тежестта да не се въвличаш в дребнави заяждания. (На това се отговаря не с още обвинения, които на изкушените им звучат като дребнави нападки, а с точни и сбити реплики, които показват противоречието зад привидната "тежест". Но за съжаление нямаше опоненти, които да репликират по този начин.)
Божанов е свестен, но неспособен да се ориентира бързо и да отговори адекватно на затапващите обвинения и лъжи. Сякаш най-големият проблем на ППДБ е, че сами са убедени, че повечето им потенциални избиратели не са в състояние да разберат разумността на ходове като "сглобката". И затова не могат да си позволят да кажат единственото, което трябва: "Да, влязохме в сглобката съвсем съзнателно, защото само така имаше шанс да се придвижим напред. И ако сме поставени в сходна ситуация, ще го направим пак. Плащаме за това със загуба на много избиратели, но благодарение на тези компромиси България не е там където беше преди 3-4 години, а си позволяваме да мечтаем да свършим с досегашната крадлива върхушка както се случва в Унгария. Ние сме онези, които се подлагаме на заплюванията и неразбирането от собствения си лагер, за да свършим мръсната работа, която всички други преди нас избягваха."
С две думи, няма как да надскочим нивото си. И журналистите, и формата на дебата, и културата на участниците са на нивото, на което сме в мнозинството си. Но колкото повече се опитваме дори с малки стъпки да се придвижим напред, толкова по-скоро ще позволим на малцината, които отдавна вече са дръпнали напред, да заемат подобаващото им се място. Защото има немалко българи, които са вече много много напред, само че трудно биха били оценени, ако и останалите не се развиваме, па макар и по-бавно. Разсъждавам на глас...
Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
22 сеп. 2015 г. | Като стана дума… |
КАТО СТАНА ДУМА…
Днес в kultura.bg е публикуван коментара на писателката Теодора Димова под заглавие “Европа не ходи по вода”. В статията си тя коментира последните “скандални” карикатури на “Шарли Ебдо”. Зарадвах се, че с авторката сме на толкова сходни мнения относно бежанците и всички други жертви на преследване, както и относно отношението, което единствено би оприличило християните на Христос!
Имаме различия обаче по отношение на свободата, както и в разчитането на посланието на карикатурите на “Шарли Ебдо”.
(още…)
27 сеп. 2014 г. | Въпроси |
ВЪПРОСИ
Миналата събота повдигнах въпроси относно участието на протестанти в предстоящите парламентарни избори в страната и намирам за подходящо да продължа с “политическите” въпроси.
Усиленото обсъждане на политически проблеми през изминалата година очерта известни различия сред протестантската общност, а защо не и сред християнската общност като цяло. През по-голямата част от изминалите двадесет и пет години сред въпросните “вярващи” сякаш превес имаше консенсусът, че “комунистите” са лоши, а онези, които са срещу тях са добри. В първите години на прехода противопоставянето беше най-изострено и ставаше въпрос просто за сини срещу червени. Ако е имало други мнения, те не са се изказвали открито. Впоследствие правителството на “сините” изгуби пред конкуренцията на “царя” и неговите придворни, и картината стана многоцветна. Вече нямаше доминиращ консенсус, а сред християнската общност се чуваха гласове в подкрепа на всички възможни политически сили, с изключение на БСП. Цветовата палитра беше открита за избор, но червеното остана заклеймено като невъзможно.
През последните няколко години обаче разбрах, че някои от приятелите ми, убедени християни, са гласували и възнамеряват да гласуват за БСП (а сега вече и за АБВ). Все още не го заявяват открито, а само пред доверен кръг познати, но и това е невиждано. Консенсусът сякаш съвсем се разпада.
Същевременно сякаш най-гръмки и категорични остават гласовете на поддръжниците на дясното политическо крило. През изминалата седмица от няколко различни места чух мнението, че не може човек да бъде принципен християнин и да има различна от дясната политическа ориентация. Основаваше се на убедеността, че правилно разбиран, християнският светоглед е десен. А онези християни, които залитат вляво, са чисто и просто непоследователни или глупави.
Това повдига въпроса: А какъв е Исус? Ако християнският светоглед намира своето най-отчетливо и ясно изражение в живота на Исус Христос, то какви признаци забелязваме там? Десен или ляв е Христос? Или аполитичен?
Какво мислите? Ще се радвам да споделите и обосновете своето мнение каквото и да е то. Обещавам да не се опитвам да го коригирам според своя аршин.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
21 ян. 2006 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
През последните месеци и в българския печат започна да се появява по-често терминът интелигентен дизайн. Причината за това беше и един съдебен процес в Доувър, щата Пенсилвания. В последния бюлетин на Access Research Network може да се прочете следния материал, който представя една по-различна гледна точка към въпросния процес, в сравнение с масово представената в българската преса. В случай, че не разбирате английски, а темата ви интересува, препоръчвам ви да се запознаете с препратките към материали на български език в края на тази статия.
(още…)
