Разсъждение на глас №123: Финансовите проблеми са върха на айсберга

Разсъждение на глас №123: Финансовите проблеми са върха на айсберга

ВМЕТКИ

Паричните затруднения често са симптом за личностни проблеми.

Харча повече отколкото имам, защото преследвам стил на живот, който смятам, че ще ми донесе удовлетворение. Или пък го правя, защото не искам да изостана от когото и да е, с когото се сравнявам. Не спестявам, защото живея с нагласата, че след като така или иначе съм започнал живота си от несправедлив старт, защо сега да не наваксам за пропуснатите забавления. Знам, че е добре да заделям пари “за черни дни”, но съм пристрастен към определени покупки като например дрехи, книги, и електроника, които ми носят тръпка, без която чувствам живота си сив и незначителен. По тези и много други причини изхарчвам всичко, което получа, и често взимам на заем. (още…)

Разсъждение на глас №122: Житейска завист

Разсъждение на глас №122: Житейска завист

ВМЕТКИ

Има хора, които се държат с мен добре само когато имат основания да смятат, че съм зле. През останалото време са така заети да се сравняват с мен и моите “успехи”, че са способни само на любопитство и благопожелания, изказани с половин уста. Дълбоко в себе си са убедени, че животът е несправедлив и те са били “прецакани”, докато аз имам повече от нормалното, и то все добрини. (още…)

Разсъждение на глас №121: Дръзките се развиват

Разсъждение на глас №121: Дръзките се развиват

ВМЕТКИ

Малцина сме способни да преценяваме себе си правилно. Някои бързат да скочат в голямата вода преди още да могат да плуват, а други чакаме нерешително на брега, защото не се чувстваме достатъчно уверени да влезем в нея. Двете заблуди са различни, но еднакво грешни.
(още…)

Разсъждение на глас №120: Учене и промяна

Разсъждение на глас №120: Учене и промяна

ВМЕТКИ

Покажете ми човек, който никога не си променя възгледите и ще ви покажа човек, който няма да ви заведе далеч. Такъв човек явно вече се смята за пристигнал, така че никъде повече няма да отиде, нито пък ще заведе другиго. Няма и да ви научи на много, защото истинският учител знае, че още нищо не знае.
(още…)

Разсъждение на глас №119: Съмненията

Разсъждение на глас №119: Съмненията

ВМЕТКИ

Съмненията са естествен придружител на вярата. Съмнявам се, защото не знам със сигурност. Ако знаех, нямаше и да се говори за вяра, защото в контекст на сигурност няма нужда да уповавам на когото и да било другиго освен на себе си и фактите. (още…)

Разсъждение на глас №118: Който не мисли, той не обича

Разсъждение на глас №118: Който не мисли, той не обича

ВМЕТКИ

Да смятам, че щом съм специалист в една област, може да се произнасям с тежест по всички други, е също толкова глупаво колкото да избягвам специализацията, защото ще ми обърка общата картина. Няма област на познанието, в която повечето задълбочени знания да са вредни. Няма случай, в който да задавам въпроси (стига да е искрено) е по-лошо, отколкото просто да слушам и изпълнявам. Няма начин задълбочените разсъждения да са пречка, а не стъпка по посока на действителността/истината. (още…)

Разсъждение на глас №117: Аз съм окей и ти си окей

Разсъждение на глас №117: Аз съм окей и ти си окей

ВМЕТКИ

Хората не сме еднакви. Аз, например, съм дебелокож. Трудно можеш да ме обидиш с думи. А ако не сме близки, почти невъзможно е да ме засегнеш. Обичам хората да разговарят с мен прямо и без задръжки. Възприемам това като проява на уважение. Така разговарям и аз с другите. Повече ще се засегна, ако се опитваш да завоалираш същинското си мнение и намерения, отколкото ако подходиш директно. Предпочитам да боравя с факти и се стремя към максимална обективност. Задавам много въпроси и често заемам ролята на адвокат на дявола. Намирам за по-важно и честно да ти съобщя действителното си мнение, отколкото да проявявам съчувствие. Грижа ме е как се чувстваш, но смятам, че ще ти бъда по-полезен с прямотата си отколкото с прояви на съчувствие. Така очаквам и другите да се държат с мен. (още…)

Разсъждение на глас №116: Да виждаш без да знаеш

Разсъждение на глас №116: Да виждаш без да знаеш

ВМЕТКИ

Съзнанието, че убежденията ми са субективни и относителни, променя и начина, по който ги обсъждам с други хора. Не виждам себе си като познал истината, така че всеки, който има различно мнение, сега трябва или да го съобрази с моето, или да “хваща пътя”. Вместо това виждам себе си като търсещ и задаващ въпроси, и намерил някакви отговори, които ми се струват най-разумни. На хората с различни гледища си напомням да гледам като на също такива търсещи и питащи хора, които са стигнали до други отговори, които също им се струват най-разумни. (още…)

Translate »