Малцина сме способни да преценяваме себе си правилно. Някои бързат да скочат в голямата вода преди още да могат да плуват, а други чакаме нерешително на брега, защото не се чувстваме достатъчно уверени да влезем в нея. Двете заблуди са различни, но еднакво грешни.
Ако имам голямо желание да се захвана с нещо голямо, но не се чувствам достатъчно готов, струва си да направя малка крачка в желаната посока. В най-лошия случай ще открия какво точно има още да науча, а нерядко може да установя, че съм далеч по-готов отколкото съм си представял.
Ако и след крачката не съм се удавил и имам не по-малко желание да вървя в същата посока, тогава си струва да пусна всички спасителни пояси, чужди ръце и всякакви помощни средства, за да се гмурна самостоятелно. Няма нищо по-освобождаващо и възрастяващо за един зрял човек от това да се опита да се справи сам! И нищо по-изсушаващо от това да се поддава на страховете си и да не пробва. Богът е винаги там, така че всъщност винаги сме двама…
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.