Съмненията са естествен придружител на вярата. Съмнявам се, защото не знам със сигурност. Ако знаех, нямаше и да се говори за вяра, защото в контекст на сигурност няма нужда да уповавам на когото и да било другиго освен на себе си и фактите.
Съмненията не са симптом за липса на вяра, а израз на липсата на сигурност. А липсата на сигурност е част от нашето преживяване на действителността. Ако никога не се чувствам несигурен, тогава със сигурност страдам от разстройство на личността, понеже очевидно блокирам действителността за сметка на илюзорна алтернатива.
Не съществува вяра без съмнения. Там където няма място за съмнения има фанатизъм. Съмненията може да доведат до изгубване на вярата единствено ако не бъдат зададени като въпрос или останат без отговор.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.