Влиянието не може да бъде критерий или дефиниция за лидерство, защото има отвратителни личности с огромно влияние в обществото. Хитлер е личност с гигантско влияние и способност да вдъхновява масите да го следват. Същото може да се каже за Ленин. Както и за водача на Ислямска държава. Все хора, на които мнозина са доверили дори живота си. (още…)
Когато се съсредоточавам твърде тясно върху ролята си на лидер или пък върху бляна да стана такъв като все повече увеличавам влиянието си, неусетно изгубвам от фокус същността на живота си – да бъда полезен с всичко, което представлявам, на онези, които най-много имат нужда от мен. Когато се стремя да си гледам работата по най-добрия възможен начин, тогава няма начин да не се развия като лидер. Но е съвсем възможно да вложа всичките си усилия в това да разширя своето лидерство, а същевременно да пропусна да инвестирам себе си именно в полза на другите. Последното е симптом на недораслите “лидери”. (още…)
Лидерството е нещо, което се прави, а не нещо, което си. Никой не е чисто и просто лидер. (още…)
Много се говори за лидерството. Книгите на тази тема са цяла индустрия сама по себе си, а дори в България почти всяка седмица някъде се провежда семинар или изнася лекция по някаква тема, свързана с лидерството. В повечето случаи, ако съм готов да си платя за участието, никой няма да ме спре на вратата, за да провери дали съм лидер и дали темата е за мен. Сякаш се предполага, че всички трябва да сме лидери. Може би защото в същото време говорим за липсата на лидерство в държавата. (още…)
Страхът от провал е силна мотивация. А стремежът да се докажеш – още по-силна. Мнозина от нас полагаме огромни усилия, за да избягаме от призрака на провала, с който сме се сблъскали у дома в лицето на родителите си, или пък сред близки роднини или приятели. За други провалът не е страшен, защото изобщо не е възможен. Някой някога ни е казал, че от нас нищо не става, и мнението му/й е имало толкова голяма тежест за нас, че сме решени да им докажем, че сме способни на повече отколкото очакват. Или пък не са ни казали нищо, но са ни пренебрегнали в полза на другиго. Докато за едни страхът от провал и обезсърчаването имат парализиращ ефект, за нас тези чувства са като ракетно гориво – тласкат ни неуморно все по-напред към все по-големи постижения. (още…)
Напълно възможно е да се развивам в добра посока и животът ми да отразява стойностни ценности, докато същевременно съм преследван от чувство на неудовлетвореност и усещане за провал. Използвам понятия като “чувство” и “усещане”, защото в почти всеки случай, ако се наложи да предоставя доказателства за провала си или недостига на постижения, ще бъда силно затруднен. Но именно защото чувствата са така силни, не би ми хрумнало да поставям тяхната основателност под съмнение. (още…)
Щом успехът е процес, а “провалите” са част от него, тогава става трудно да дам определение за провален живот. По какво бих го познал? Нещо повече, ако процесът на “успяване” е доживотен, то с преценка на нечий живот може в действителност да се захващам едва след като въпросният човек вече не е измежду живите. (още…)
Успехът не се състои просто в извършване на работа и изпълняване на поставени задачи. Съществена част от това дали съм постигнал някакъв успех е това какъв човек съм станал междувременно. В един смисъл най-простото определение за успешен човек е “завършен човек”. А пътят към достигане на завършеност минава през много “провали”, непостигнати цели, смени на посоката и откровени “грешки”. (Ограждам “провали” и “грешки” с кавички, защото ако е вярно, че те са точните стъпки към успеха, тогава не са нито едното, нито другото.) Изглежда, че всички тези привидни неуспехи са точно начина, по който Богът изгражда моите характер и визия, а това ги прави етапи от успеха. (още…)