Напълно възможно е да се развивам в добра посока и животът ми да отразява стойностни ценности, докато същевременно съм преследван от чувство на неудовлетвореност и усещане за провал. Използвам понятия като “чувство” и “усещане”, защото в почти всеки случай, ако се наложи да предоставя доказателства за провала си или недостига на постижения, ще бъда силно затруднен. Но именно защото чувствата са така силни, не би ми хрумнало да поставям тяхната основателност под съмнение.
Дори да оставя настрана факта, че понятията “провал” и “постижения” са така условни (защото зависят от гледната точка и критериите), то все пак как бих могъл да преценя дали животът ми е провал, след като той още не е завършил?
Подобни чувства се дължат на непрестанния ми стремеж към сравняване с другите и възприемането ми на модели за успех, които са твърде ограничени и кратковременни. Всичко, което трябва да направя е да седна и поспоря със себе си. В крайна сметка какви доказателства имам за неуспех? Какво всъщност притежавам и откъде докъде съм се придвижил? Провали ли са действително случаите, които възприемам като неуспех? Провали от какво и пред кого? С кого се сравнявам и с чии дефиниции боравя?
В някои случаи илюзията може да е толкова убедителна, че да се наложи да разговарям с някого, за да получа друга гледна точка.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.