Когато се съсредоточавам твърде тясно върху ролята си на лидер или пък върху бляна да стана такъв като все повече увеличавам влиянието си, неусетно изгубвам от фокус същността на живота си – да бъда полезен с всичко, което представлявам, на онези, които най-много имат нужда от мен. Когато се стремя да си гледам работата по най-добрия възможен начин, тогава няма начин да не се развия като лидер. Но е съвсем възможно да вложа всичките си усилия в това да разширя своето лидерство, а същевременно да пропусна да инвестирам себе си именно в полза на другите. Последното е симптом на недораслите „лидери“.
Както много други хубави неща в този свят, лидерството не може да бъде самоцел. Ако се простирам към него, ще го пропусна. Ако се стремя към нещо по-ценно (а именно това да поставя себе си и талантите си в служба на доброто), ще стана и лидер между другото. Лидерите израстват по естествен начин от хора, които си вършат качествено работата и по този начин служат на околните.
Всеки пример за добър лидер в историята е станал такъв, защото е правел онова, което знае най-добре по най-добрия възможен начин, тогава когато е имало най-голяма нужда от него (или нея). Но не за всички добри лидери сме чули. Мнозинството са били известни само на онези, които непосредствено са се ползвали от лидерството им. Затова и известността също не може да бъде самоцел. Ако искам да ме запомнят с добро, най-добре е просто да си върша работата при всяка възможност и винаги когато има нужда от мен. Благодарността на онези, на които непосредствено съм се оказал полезен, е винаги много по-удовлетворяваща от известността сред масите, които не ме познават лично.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.