Щом успехът е процес, а “провалите” са част от него, тогава става трудно да дам определение за провален живот. По какво бих го познал? Нещо повече, ако процесът на “успяване” е доживотен, то с преценка на нечий живот може в действителност да се захващам едва след като въпросният човек вече не е измежду живите.
Ако успелият човек е завършен човек, то как мога да зная дали някой е завършил развитието си? В най-добрия случай сравнявам с друг човек или хора, но това е твърде неадекватна база за сравнение, понеже не знам от каква отправна точка е започнал развитието си всеки от тях. Съвсем възможно е един твърде несъвършено изглеждащ човек да е тръгнал от толкова неблагоприятно начало, че въпреки огромния напредък, който е постигнал, пак да изглежда по-назад от мнозина други. С две думи, струва ми се невъзможно да давам обща оценка за друг човек. А понеже не мога да се наблюдавам отстрани, а и все още не съм завършил живота си, оказва се невъзможно да дам такава цялостна оценка и за самия себе си. В крайна сметка единственият, който остава в състояние да преценява дали съм успешен или не, е Бога.
Щом е така, вероятно е безсмислено да се тревожа за успехите си, както и да се сравнявам с другите, а е най-добре да се фокусирам върху това да живея живота си по-най смисления начин, който мога да си представя. Ако е вярно обаче, че представата си за успех формирам в диалога между моите разбирания за това как най-добре може да служа на доброто и намеренията на Бога за света, не по-малко вярно е, че в тази дискусия участие имат и страничните наблюдатели. Те постоянно предизвикват, коригират или насърчават собствената ми гледна точка, както и разбирането ми за онова, което Богът прави. В този смисъл мнението на околните може да ми бъде много полезно, само че трябва хем да се вслушвам в мненията на околните с внимание, хем да игнорирам оценките им като авторитетни. Нелесен за поддържане баланс.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.