Успехът не се състои просто в извършване на работа и изпълняване на поставени задачи. Съществена част от това дали съм постигнал някакъв успех е това какъв човек съм станал междувременно. В един смисъл най-простото определение за успешен човек е „завършен човек“. А пътят към достигане на завършеност минава през много „провали“, непостигнати цели, смени на посоката и откровени „грешки“. (Ограждам „провали“ и „грешки“ с кавички, защото ако е вярно, че те са точните стъпки към успеха, тогава не са нито едното, нито другото.) Изглежда, че всички тези привидни неуспехи са точно начина, по който Богът изгражда моите характер и визия, а това ги прави етапи от успеха.
Такова предефиниране на успеха не е сантиментален трик, който цели да ми помогне да приема неуспеха си за нормален, а разумно заключение от осъзнаването на факта, че обичайната ми гледна точка към успеха е твърде ограничена и килната на една страна.
Нещо повече, от всичко казано досега следва, че успехът е динамично, а не статично понятие. Т.е., във всеки един момент може да преценявам дали се движа по посока на успеха, което в един смисъл ме прави вече успешен. В нито един миг обаче не бих могъл да въздъхна с облекчение, че вече съм постигнал успеха, така че оттук насетне ми остава само да си почивам. Всъщност, подобно облекчение на практика се оказва затормозяващо. За това свидетелства всеки, който някога е постигнал съкровените си цели. Удовлетворението се оказва твърде краткотрайно, а след него настъпва празнота и неудовлетворение. Не успехът е краткотрайно удоволствие, а представите за успеха са били твърде ниски и ограничени.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.