Сред протестантите в България има корупция. Нещо ново?

Сред протестантите в България има корупция. Нещо ново?

КАТО СТАНА ДУМА…

Тази вечер изнесох (не съвсем кратка) лекция в Първа евангелска съборна църква в София. Темата на лекцията ми беше “Увод в Проповедта на планината”. Това е най-старата протестантска църква в града (началото ѝ датира от 1864 г.). В нея са се запознали дядо ми, п-р Васил Ангелов (второ поколение протестант, който е получил богословското си образование в престижните Wheaton College и Dallas Theological Seminary в САЩ), и баба ми, Здравка Оббова (дъщеря на Александър Оббов, политик и министър на земеделието в няколко правителства преди и след Втората световна война). Споменавам тези подробности, защото ме порази контрастът между тази типична “протестантска” вечер и новината, разпространила се с мълниеносна скорост из Facebook кръговете на приятелите ми евангелисти.

(more…)

Десен или ляв е Исус Христос?

Десен или ляв е Исус Христос?

ВЪПРОСИ

Миналата събота повдигнах въпроси относно участието на протестанти в предстоящите парламентарни избори в страната и намирам за подходящо да продължа с “политическите” въпроси.

Усиленото обсъждане на политически проблеми през изминалата година очерта известни различия сред протестантската общност, а защо не и сред християнската общност като цяло. През по-голямата част от изминалите двадесет и пет години сред въпросните “вярващи” сякаш превес имаше консенсусът, че “комунистите” са лоши, а онези, които са срещу тях са добри. В първите години на прехода противопоставянето беше най-изострено и ставаше въпрос просто за сини срещу червени. Ако е имало други мнения, те не са се изказвали открито. Впоследствие правителството на “сините” изгуби пред конкуренцията на “царя” и неговите придворни, и картината стана многоцветна. Вече нямаше доминиращ консенсус, а сред християнската общност се чуваха гласове в подкрепа на всички възможни политически сили, с изключение на БСП. Цветовата палитра беше открита за избор, но червеното остана заклеймено като невъзможно.

През последните няколко години обаче разбрах, че някои от приятелите ми, убедени християни, са гласували и възнамеряват да гласуват за БСП (а сега вече и за АБВ). Все още не го заявяват открито, а само пред доверен кръг познати, но и това е невиждано. Консенсусът сякаш съвсем се разпада.

Същевременно сякаш най-гръмки и категорични остават гласовете на поддръжниците на дясното политическо крило. През изминалата седмица от няколко различни места чух мнението, че не може човек да бъде принципен християнин и да има различна от дясната политическа ориентация. Основаваше се на убедеността, че правилно разбиран, християнският светоглед е десен. А онези християни, които залитат вляво, са чисто и просто непоследователни или глупави.

Това повдига въпроса: А какъв е Исус? Ако християнският светоглед намира своето най-отчетливо и ясно изражение в живота на Исус Христос, то какви признаци забелязваме там? Десен или ляв е Христос? Или аполитичен?

Какво мислите? Ще се радвам да споделите и обосновете своето мнение каквото и да е то. Обещавам да не се опитвам да го коригирам според своя аршин.


Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.

Заслужава ли си да гласувате за протестантите?

Заслужава ли си да гласувате за протестантите?

ВЪПРОСИ

Този път един небогословски въпрос.

След две седмици предстоят поредните избори за народни представители в България. Въпреки продължителните протести миналата година и необичайното активизиране на значителен брой българи, които сякаш едва сега осъзнаха, че политическото мислене и говорене имат огромно значение, на пръв поглед политическата картина не изглежда много променена. Наблюдава се известна смяна на лица и поколения, но политическите послания звучат клиширано, а цинизмът завладява дори мнозина от протестиращите. Сякаш повече от друг път изборът на гласуващите ще бъде не толкова емоционален, колкото прагматичен.

(more…)

Изявление по случай идването на Бени Хин в България

Изявление по случай идването на Бени Хин в България

Най-често се старая да подчертавам, че съм различен от баща си. С него нерядко имаме различни мнения и подходи към живота. Разбира се, в действителност много си приличаме (повече, отколкото вероятно ми се иска да призная), а понякога се случва и да сме единодушни. Така е и в случая с отношението ни към идването на Бени Хин в България.

(more…)

Ценностите на Христос и ценностите на църквата

Православна поклонничка носи кръст в близост до църквата "Възкресение Христово" в Йерусалим, а жена улавя мига с фотоапарата си (http://j.mp/1mWOyy7).

Православна поклонничка носи кръст в близост до църквата “Възкресение Христово” в Йерусалим, а жена улавя мига с фотоапарата си (http://j.mp/1mWOyy7).

Не е ли странно, че ценностите, с които Христос отъждествява поданиците на царството си не са онези, за които се сещаме на първо място, когато чуем фразата “християнски ценности”? Когато църквата днес защитава “християнските ценности”, най-често под това се имат предвид критики към определени сексуални практики, външния вид, говоренето, визуалните изкуства, музиката и т.н. Ценностите, които откроява Исус Христос, със сигурност имат отражение и върху всичко това, но сякаш днес ние слагаме каруцата пред коня.

И не е ли чудно, че се опитваме да “защитаваме” определени ценности? Ценностите не се защитават (така както се защитава собственост от грабители или кауза в съда, например), а просто се живеят. На жена, чиито ценности са видни от ежедневието й, никой не може да каже и дума, докато приказките на онези, чийто живот не отразява претенциите им, не струват и стотинка. Християнските ценности се защитават само на кръстта.

(more…)

Да откриеш Бейли с приятели

Да откриеш Бейли с приятели

БОГОСЛОВИЕ

В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.

Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието според Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).

(more…)

Една вметка за християнската книжнина

Една вметка за християнската книжнина

Мой приятел ме попита дали знам за добри сайтове, където би могъл да прочете изчерпателни рецензии на богословски книги. Докато му отговарям реших да се поразтърся из интернет дали не се е появило нещо ново. Скачайки от връзка на връзка полюбопитствах да прочета рецензията на една книга, написана от мно-о-о-ого известна авторка американка. Ще се въздържа да споменавам името й, а любопитните може да прочетат рецензията сами. Не можах да се сдържа да не се засмея обаче на последното изречение:

(more…)

К. С. Луис и друговерците

К. С. Луис и друговерците

ВМЕТКИ

Днес, докато преглеждах един сборник с писма от К. С. Луис до една американка (C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby), попаднах на следната находка (превеждам цялото писмо, за да не се изгуби контекста):

(more…)