22 сеп. 2015 г. | Като стана дума… |
КАТО СТАНА ДУМА…
Днес в kultura.bg е публикуван коментара на писателката Теодора Димова под заглавие “Европа не ходи по вода”. В статията си тя коментира последните “скандални” карикатури на “Шарли Ебдо”. Зарадвах се, че с авторката сме на толкова сходни мнения относно бежанците и всички други жертви на преследване, както и относно отношението, което единствено би оприличило християните на Христос!
Имаме различия обаче по отношение на свободата, както и в разчитането на посланието на карикатурите на “Шарли Ебдо”.
(още…)
2 ное. 2014 г. | Като стана дума… |
Снощи за трета поредна година празнувахме Halloween. Събрахме се четири семейства от нашата църква (поканени бяха и други, но нямаха възможност да се включат) на вечеря и импровизиран маскен бал. Всички (с малки изключения) се бяхме маскирали по повече или по-малко ужасяващ начин. Събрахме се снощи, а не днес, защото така се оказа по-удобно за всички ни. А защо празнувахме с маски ли? Радвам се, че попитахте.
(още…)
1 окт. 2014 г. | Като стана дума… |
КАТО СТАНА ДУМА…
Тази вечер изнесох (не съвсем кратка) лекция в Първа евангелска съборна църква в София. Темата на лекцията ми беше “Увод в Проповедта на планината”. Това е най-старата протестантска църква в града (началото ѝ датира от 1864 г.). В нея са се запознали дядо ми, п-р Васил Ангелов (второ поколение протестант, който е получил богословското си образование в престижните Wheaton College и Dallas Theological Seminary в САЩ), и баба ми, Здравка Оббова (дъщеря на Александър Оббов, политик и министър на земеделието в няколко правителства преди и след Втората световна война). Споменавам тези подробности, защото ме порази контрастът между тази типична “протестантска” вечер и новината, разпространила се с мълниеносна скорост из Facebook кръговете на приятелите ми евангелисти.
(още…)
13 сеп. 2014 г. | Въпроси |
ВЪПРОСИ
В книгата “Второзаконие” в Библията срещаме най-различни разпоредби към израелския народ. В 15 гл. на тази книга четем разпоредби относно опрощаването на дългове. Текстът гласи така:
(още…)
21 авг. 2014 г. | Богословие |
Стъпки в снега
Представата на Христос (както и на другите равини по негово време) за ученици е по-различна от днешната. В наше време от учениците се очаква да разберат и запомнят някаква информация, както и да усвоят определени умения. От там нататък няма особено значение що за хора ще станат, нито пък точно какви намерения ще преследват в живота си. (Разбира се, повечето свестни учители имат известни желания по отношение на учениците си, но са наясно, че нямат право да ги налагат или пък основание да очакват учениците им да се съобразят с тях.)
Христос очаква от учениците си да изоставят всякакви свои предварителни представи за света и живота си, и да прегърнат изцяло неговия светоглед, набор от ценности, и намерения. Едва в тази светлина имат свободата да избират своя път в живота и призвание.
(още…)
20 авг. 2014 г. | Богословие |
Царят на Нарния, Аслан, и момчето Едмънд (из “Хрониките на Нарния”, http://j.mp/1qpIKOA).
Какво очаква царят Исус Христос от своите поданици?
През повечето време “християните” оставяме впечатлението, че Христос ни е оставил подробен списък със задачи за изпълнение, както и още по-изчерпателен списък с критерии, които трябва да покрием, ако не искаме да бъдем изхвърлени от царството. Ако беше така обаче, то нямаше да спорим толкова ожесточено какво точно трябва да вършим и как, и защо е важно.
Очакването на Христос е да му бъдем ученици, т.е. да се учим от него и да се занимаваме с онова, което за него е важно. Това предполага постоянно осмисляне на неговата личност и намерения, и нашето място в тях. В този смисъл Христовите очаквания към нас засягат повече въпроса кои сме, а не толкова какво правим и как се представяме. Макар че, разбира се, колкото повече разбираме себе си и него, толкова повече се променят ценностите ни, приоритетите ни и начина ни на живот.
(още…)
15 авг. 2014 г. | Богословие |
Тази коптска църква в Египет е подпалена от неизвестни извършители. (http://j.mp/1yE0sCs)
Късметлии са учениците на Христос – онези, които не претендират, че са духовни гиганти, а живеят в постоянно изумление, че Бога е решил да отвори царството си и за тях. Същите, които плачат със скърбящите, заради скръбта им, а насаме оплакват и собствената си неправда, и тази в света въобще. Хората, които умоляват, а не насилват. Които се лишават от много житейски “радости”, за да има повече добро в света им. Личностите, които третират всички около себе си сякаш са най-достойни за уважение и съчувствие, дори когато това изглежда съвсем неоправдано. Същите, които са така привлекателно искрени и естествени, че ти се иска да не се отделяш от тях, защото имаш свободата да бъдеш себе си без срам и необходимост от преструвки.
(още…)
14 авг. 2014 г. | Богословие |
Боно
Късметлии са миротворците – не онези, които просто обичат или се стараят да опазят мира, а които активно творят мир. А мир, това е животът такъв, какъвто го е замислил Бога. Мир означава не просто липса на война, а хармония с Божиите намерения във всеки аспект на живота и света. Хармония между всеки човек и Бога, между хората един с друг, хармония на всеки човек със собствената й/му личност, и хармония между всички творения и земята. За да има мир трябва да бъдат премахнати препятствията пред хармонията и причините за дисхармония. Всичко това е по силите само на Бога. Така че, ако видите миротворец, то това е човек, в когото Бога се е възцарил като цар.
Миротворците си дават сметка, че нито пред Бога, нито пред хората имат някакви заслуги. Не са равнодушни към собствената си неправда и скръбта на другите. Не драпат със зъби и нокти за своето си, дори когато каузите им са добри, а оставят Бог да въздаде правда. Копнежът им за правда не е за сметка на другите, а за сметка на собствения им комфорт. Мнозина обичат да са край тях, защото се отнасят към хората не така както заслужават, а както биха заслужавали, ако всичко им беше наред. С искреността си предразполагат човек да бъде естествен и свободен.
(още…)
You must be logged in to post a comment.