ВМЕТКИ

На сайта Generous Orthodoxy ThinkTank1)За съжаление, както става ясно от публикация на един от съавторите в блога, Джеймс К. А. Смит, само няколко години след като написах настоящата публикация Generous Orthodoxy ThinkTank престава да съществува. Адресът е сменил собствениците си и вече няма нищо общо с богословието. Бел. авт. от 27 септември 2014 г. е публикуван откъс от интересно интервю с Боно от U2. Откъсът касае конкретно мнението му за евангелистите. А на сайта на списанието Rolling Stone може да прочетете по-дълга версия на това интервю2)За съжаление, достъпът до пълния текст на това интервю вече не е безплатен и не успях да го намеря никъде в интернет. Все още обаче може да чуете аудио запис от същото. Ако препратката не работи, свържете се с мен или оставете коментар под тази публикация, за да кача файла на удобно място. Бел. авт. от 27 септември 2014 г..

Известно е, че в зората на U2, трима от нейните членове – Боно, The Edge и Лари Мълън са част от една харизматична евангелска църква в Дъблин. С нарастващата известност на групата се увеличава натискът върху тримата да изберат между църквата и кариера в шоу бизнеса. Макар да не виждат необходимостта от подобна дилема, тримата са отблъснати от отношението на някои вярващи в църквата и през годините остават на подобаващо разстояние от затворените евангелски кръгове. Независимо от това Боно е близък с хора като Били Греъм и други евангелски християни, и многократно е давал израз на своята вяра.

Две полезни книги, които разглеждат вътрешния живот и етос на U2 са Walk On: The Spiritual Journey of U2 (Relevant Books, 2001 – преди няколко месеца е отпечатано ново ревизирано издание) от Стив Стокман (презвитериански пастир в Ирландия) и U2: At the End of the World (Delta, 1996) от Бил Фланаган. Втората проследява отблизо групата в един период от няколко години – между записването на Achtung Baby и края на турнето Zooropa. Бил Фланаган засяга почти всяка сфера от живота на четиримата в своите разговори с тях и описва ежедневието им на турне и по безкрайните публични изяви. Още по-ценно е това, че за вярата на музикантите пише човек, който сам не е вярващ.

Сайтът Generous Orthodoxy Think Tank е сборно място за дискусии на група от т. нар. постконсервативни евангелски богослови. В друг случай може би ще се опитам да представя това ново движение. То включва имена като наскоро споминалият се Стенли Гренц, Нанси Мърфи, Джон ФранкиРоджър Олсън и др. Консервативни евангелски християни като Милард Ериксън, Д. А. КарсънМайкъл Хортън и Джон Пайпър изразяват опасенията си относно отвореното възприемане от страна на тези “млади евангелисти” на определени постмодерни презумпции. Една книга, която разглежда критично постановките на постконсервативните евангелисти е Reclaiming the Center: Confronting Evangelical Accommodation In Postmodern Times (Crossway Books, 2004), която напоследък чета. На посочената по-горе препратка към въпросната книга може да намерите избрани глави и съдържанието. Повече по този въпрос друг път.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, или цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Бележки   [ + ]

1. За съжаление, както става ясно от публикация на един от съавторите в блога, Джеймс К. А. Смит, само няколко години след като написах настоящата публикация Generous Orthodoxy ThinkTank престава да съществува. Адресът е сменил собствениците си и вече няма нищо общо с богословието. Бел. авт. от 27 септември 2014 г.
2. За съжаление, достъпът до пълния текст на това интервю вече не е безплатен и не успях да го намеря никъде в интернет. Все още обаче може да чуете аудио запис от същото. Ако препратката не работи, свържете се с мен или оставете коментар под тази публикация, за да кача файла на удобно място. Бел. авт. от 27 септември 2014 г.