Възможно е да проявявам финансова щедрост с предимно себични мотиви, а възможно е и никога да не дарявам пари или вещи, а да бъда щедър с времето и труда си.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Днес в kultura.bg е публикуван коментара на писателката Теодора Димова под заглавие „Европа не ходи по вода“. В статията си тя коментира последните „скандални“ карикатури на „Шарли Ебдо“. Зарадвах се, че с авторката сме на толкова сходни мнения относно бежанците и всички други жертви на преследване, както и относно отношението, което единствено би оприличило християните на Христос!
Имаме различия обаче по отношение на свободата, както и в разчитането на посланието на карикатурите на „Шарли Ебдо“.
Преди два дни Мирослав Волф, хърватски протестантски богослов и професор по богословие в Йейлския университет, зададе следния въпрос в своя Facebook профил: Ако направим списък с имената на онези, които адекватно разглеждат актуалните въпроси от обществен интерес, то кои ще включите в него? Кои са най-изявените ни интелектуалци (религиозни или не)?
Миналата събота повдигнах въпроси относно участието на протестанти в предстоящите парламентарни избори в страната и намирам за подходящо да продължа с „политическите“ въпроси.
Усиленото обсъждане на политически проблеми през изминалата година очерта известни различия сред протестантската общност, а защо не и сред християнската общност като цяло. През по-голямата част от изминалите двадесет и пет години сред въпросните „вярващи“ сякаш превес имаше консенсусът, че „комунистите“ са лоши, а онези, които са срещу тях са добри. В първите години на прехода противопоставянето беше най-изострено и ставаше въпрос просто за сини срещу червени. Ако е имало други мнения, те не са се изказвали открито. Впоследствие правителството на „сините“ изгуби пред конкуренцията на „царя“ и неговите придворни, и картината стана многоцветна. Вече нямаше доминиращ консенсус, а сред християнската общност се чуваха гласове в подкрепа на всички възможни политически сили, с изключение на БСП. Цветовата палитра беше открита за избор, но червеното остана заклеймено като невъзможно.
През последните няколко години обаче разбрах, че някои от приятелите ми, убедени християни, са гласували и възнамеряват да гласуват за БСП (а сега вече и за АБВ). Все още не го заявяват открито, а само пред доверен кръг познати, но и това е невиждано. Консенсусът сякаш съвсем се разпада.
Същевременно сякаш най-гръмки и категорични остават гласовете на поддръжниците на дясното политическо крило. През изминалата седмица от няколко различни места чух мнението, че не може човек да бъде принципен християнин и да има различна от дясната политическа ориентация. Основаваше се на убедеността, че правилно разбиран, християнският светоглед е десен. А онези християни, които залитат вляво, са чисто и просто непоследователни или глупави.
Това повдига въпроса: А какъв е Исус? Ако християнският светоглед намира своето най-отчетливо и ясно изражение в живота на Исус Христос, то какви признаци забелязваме там? Десен или ляв е Христос? Или аполитичен?
Какво мислите? Ще се радвам да споделите и обосновете своето мнение каквото и да е то. Обещавам да не се опитвам да го коригирам според своя аршин.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
Този път един небогословски въпрос.
След две седмици предстоят поредните избори за народни представители в България. Въпреки продължителните протести миналата година и необичайното активизиране на значителен брой българи, които сякаш едва сега осъзнаха, че политическото мислене и говорене имат огромно значение, на пръв поглед политическата картина не изглежда много променена. Наблюдава се известна смяна на лица и поколения, но политическите послания звучат клиширано, а цинизмът завладява дори мнозина от протестиращите. Сякаш повече от друг път изборът на гласуващите ще бъде не толкова емоционален, колкото прагматичен.
През последните месеци и в българския печат започна да се появява по-често терминът интелигентен дизайн. Причината за това беше и един съдебен процес в Доувър, щата Пенсилвания. В последния бюлетин на Access Research Network може да се прочете следния материал, който представя една по-различна гледна точка към въпросния процес, в сравнение с масово представената в българската преса. В случай, че не разбирате английски, а темата ви интересува, препоръчвам ви да се запознаете с препратките към материали на български език в края на тази статия.