Корицата на това издание е абсолютно същата като корицата на българското издание, с което израснах.
Когато бях дете, родителите ми четяха от една Библия за деца – “Библията в картинки за малки очички”. За съжаление, тази книга сега е почти невъзможно да се намери, тъй като е била напечатана на Запад и вкарана в страната нелегално по време на комунизма. Оказа се, че дори английският оригинал (“The Bible in Pictures for Little Eyes”от Kenneth N. Taylor) май вече е изчерпан и заместен от други издания. Самата книга не беше нещо особено. Както повечето Библии за деца, имаше по една страничка текст към всяка случка и картинка към него. Най-забележителното обаче бяха илюстрациите. Не знам дали бяха толкова качествени или просто аз съм бил твърде малък, но не съм срещал други такива. До ден днешен се улавям, че визуалните ми представи за дадени случки в Библията все още отразяват въпросните картинки (с всички погрешни представи, произтичащи от това).
Сетих се за въпросната книга, когато преди месеци решихме да започнем да четем на Филип от Библията. Не от разните детски издания, а от истинския текст. Стигнахме до това решение, защото в крайна сметка никоя детска Библия не ни удовлетворяваше. При преразказването на библейските истории, всички детски Библии неизменно ги опростяват и изопачават до степен, в която вече просто не мога да го понеса. Проблемът е в това, че в своя оригинален вид библейските текстове носят всички признаци на един светоглед, съвсем различен от нашия днес. Те разказват по различен начин от онзи, с който сме свикнали, използват различни метафори и отговарят на различни въпроси от онези, които са най-важни за нас. Всичко това е странно и чудно не само за детето, но и за възрастния. И поражда въпроси. А въпросите са най-важното нещо за интелектуалното развитие на един човек. В контраст с това, преразказите предназначени за деца нагаждат библейските истории към нашия съвременен светоглед. Това, разбира се, не е напълно възможно, така че все пак остават доста чудати елементи, които на един или друг етап предизвикват у детето въпроси. Тези въпроси обаче вече са обусловени от светогледа на книжките, а не на библейския текст, което означава, че и отговорите им ще бъдат различни. В крайна сметка, детето израснало предимно или само с представите си от подобни книжки ще остане с доста погрешни представи за Библията.
Друг въпрос, че привлекателността на Библията се крие именно в нейната различност, във факта, че тя е сборник с писания от древни времена, писани от хора с различни представи от нашите. Да замазвам тази различност с осъвременени и опростени преразкази означава да лиша детето си от онова, което естествено ще предизвиква любопитството му за цял живот.
И не на последно място, живеем във време когато повечето хора са абсолютно невежи по отношение на съдържанието, стила и естеството на библейския текст. А понеже живеем в Европа и сме част от т. нар. западна цивилизация, Библията е книгата оформила в най-голяма степен нашите език, култура и начин на мислене (макар и да не си даваме сметка за това). Затова намирам за изключително важно човек да помага на децата си да получат непосредствена представа за библейските текстове.
По тази причина със съпругата ми решихме да четем на сина ни Библията такава каквато е. Тъй като е още малък обаче и все още има нужда от картинки, решихме сами да издирваме илюстрации към всеки откъс, който четем. Сваляме ги от интернет, взимаме ги от енциклопедии, сканираме ги от книги, т.е. използваме всички възможни източници. С тази публикация се надявам да сложа началото на рубрика, в която ще публикувам илюстрациите към текстовете, които четем. Тъй като снощи четохме за строежа на вавилонската кула (Битие 11:1-9), очаквайте следващата публикация от поредицата да бъде именно към тази история.
ПРЕПРАТКИ:
– кратка биографска бележка за Кен Тейлър, автор на текста към “Библията с картинки за малки очички”, основател на Tyndale House Publishers и главен двигател зад The Living Bible и The New Living Translation
– статията за Кен Тейлър в Wikipedia
– статия в Christianity Today, представяща живота и личността на Кенет Тейлър, по случай смъртта му през 2005 г.
– публикация в блога на една американка, която също е израснала с книгата на Тейлър. Светът ли е малък или пък книгите не са толкова много?