Заслужава ли си да гласувате за протестантите?

Заслужава ли си да гласувате за протестантите?

ВЪПРОСИ

Този път един небогословски въпрос.

След две седмици предстоят поредните избори за народни представители в България. Въпреки продължителните протести миналата година и необичайното активизиране на значителен брой българи, които сякаш едва сега осъзнаха, че политическото мислене и говорене имат огромно значение, на пръв поглед политическата картина не изглежда много променена. Наблюдава се известна смяна на лица и поколения, но политическите послания звучат клиширано, а цинизмът завладява дори мнозина от протестиращите. Сякаш повече от друг път изборът на гласуващите ще бъде не толкова емоционален, колкото прагматичен.

(още…)

Територията на Божието царство

Реклама на компанията "His Coffee Co.", която продава "християнско" кафе (http://www.hiscoffeeco.com).

Реклама на компанията “His Coffee Co.”, която продава “християнско” кафе (http://www.hiscoffeeco.com).

Концепцията за “Божието царство” в Библията не е обвързана с конкретна територия, нито пък с определена политическа система. Божието царство е навсякъде където се простира прякото управление на Бога. А от възцаряването на Исус Христос насам, Божието царство е навсякъде, където Бога се представлява от учениците на Христос. Като физически същества и социални индивиди, ние заемаме определени територии и сме част от конкретни политически уредби, но те сами по себе си не представляват царството. Божието царство е навсякъде където има хора, които живеят като негови поданици и в хармония с неговите ценности. В този смисъл е подвеждащо да се говори за “християнски” страни, “християнски” фирми или организации, и т.н. Ако те са действително християнски (а кой би могъл да претендира, че е в съвършена хармония с ценностите на царството), тогава не би имало нужда от обозначението, защото връзката би била очевидна.

(още…)

Унизителната привлекателност на патриотизма или Кого мразиш?

Унизителната привлекателност на патриотизма или Кого мразиш?

ВМЕТКИ

В последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:

За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.

Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.

(още…)

Друг поглед към споровете относно еволюцията

Друг поглед към споровете относно еволюцията

ВМЕТКИ

През последните месеци и в българския печат започна да се появява по-често терминът интелигентен дизайн. Причината за това беше и един съдебен процес в Доувър, щата Пенсилвания. В последния бюлетин на Access Research Network може да се прочете следния материал, който представя една по-различна гледна точка към въпросния процес, в сравнение с масово представената в българската преса. В случай, че не разбирате английски, а темата ви интересува, препоръчвам ви да се запознаете с препратките към материали на български език в края на тази статия.

(още…)

К. С. Луис и друговерците

К. С. Луис и друговерците

ВМЕТКИ

Днес, докато преглеждах един сборник с писма от К. С. Луис до една американка (C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby), попаднах на следната находка (превеждам цялото писмо, за да не се изгуби контекста):

(още…)

Съучениците и приятелите в atol.bg

Съучениците и приятелите в atol.bg

ВМЕТКИ

Един приятел ме насочи днес към този сайт, за чието съществуване не знаех[1]Когато първоначално написах тази публикация, Facebook все още не беше широко достъпен за аудитория извън … Continue reading. Става въпрос за услуга, която в англоезичния свят е известна от години. Сайт, който срещу безплатна регистрация предлага възможността да откриеш свои съученици. Разбира се, за тази цел те трябва предварително да са се регистрирали в същия сайт. В САЩ и Англия подобни сайтове мисля, че използват и специални каталози, които училищата (или поне по-престижните от тях) официално отпечатват за всеки випуск. Тъй като в България подобен феномен липсва, не очаквах да открия каквото и да било.

(още…)

Бележки

Бележки
↑1 Когато първоначално написах тази публикация, Facebook все още не беше широко достъпен за аудитория извън американските университети. Доколкото успявам да възстановя по времевата си линия, започнал съм да използвам Facebook преди август 2007 г. Няколко години по-късно реших да закрия профила си в atol.bg, защото практически всичките ми контакти там вече ползваха световната социална мрежа, а българският опит не предлагаше достатъчно функционалност. Понастоящем не знам защо някой изобщо би ползвал atol.bg, но сайтът изглежда все още активен. Бел. авт. от 27 октомври 2014 г.
Translate »