ВМЕТКИ

Днес, докато преглеждах един сборник с писма от К. С. Луис до една американка (C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby), попаднах на следната находка (превеждам цялото писмо, за да не се изгуби контекста):

Magdalen College,

Oxford

Nov. 10th 1952

Скъпа г-жо ____________

Малко ми е трудно да обясня чувствата, с които – макар и да сте поела по път, който не е за мен (дамата била напуснала Епископалната църква и станала римокатоличка. Бел. ред.) – все пак мога да ви поздравя. Предполагам, защото вярата и радостта ви толкова очевидно са пораснали. Естествено, от това аз не извличам същите заключения както вас, но не е необходимо да слагаме началото на спорна кореспонденция! Вярвам, че стоим много близо един до друг, но не защото се намирам по какъвто и да било начин на гледащата към Рим граница на своята верска общност. Убеден съм, че в настоящето разделено състояние на християнския свят, тези, които се намират в ядрото на всяка отделна част са много по-близо едни до други от онези, които стоят в покрайнините. Бих отнесъл това дори извън границите на християнството: колко повече общо има човек с един истински юдеин или мюсюлманин, отколкото с жалкия либерализиращ се, оформен по западен образец представител на същата категория. Нека на всяка цена да се молим един за друг: може би това е единствената форма на „работа към повторно обединяване”, която винаги причинява само добро. Бог да ви благослови.

Най-искрено ваш

К. С. Луис

Колко актуално звучат тези думи на Луис и днес! Без по никакъв начин да пренебрегвам значението на доктриналните или верски различия, както не го е правил и Луис, има много повече сходства между искрено и убедено вярващите в някаква абсолютна позиция, отколкото онези, които отъждествяват себе си с някаква вяра, но твърдят, че всички религии са по своему верни. По този начин, разбира се, те отнемат възможността за разумно поставяне под съмнение на своите собствени, както и на каквито и да било други вярвания. Тази т. нар. толерантност не позволява на никого да бъде напълно убеден в каквото и да било (освен в това, че не бива да бъде убеден) и да аргументира своите убеждения.

Лично аз предпочитам да споря приятелски с хора, които имат достатъчно твърди убеждения, че да смятат за оправдано да ги обосновават. Няма значение дали съм съгласен с убежденията им или не. Само между хора, които виждат смисъла да търсят истината и да я отстояват, тогава когато смятат, че са я открили, може да има взаимоотношения на взаимно уважение и приятелство. Всичко останало е повърхностна близост, лицемерие и манипулация.

В тази връзка, тази седмица заработи и форумът към интернет изданието за разумни, търсещи и активни българи – ХАРТА БГ, от екипът на което съм част и аз.1)През 2010 г. напуснах екипа на Сдружение “ХАРТА”, но приятелите ми там продължават своята работа по-активно от всякога. Бел. авт. от 29 октомври 2014 г. Добре дошли край камината за дискусии!


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, или цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

 

Бележки   [ + ]

1. През 2010 г. напуснах екипа на Сдружение “ХАРТА”, но приятелите ми там продължават своята работа по-активно от всякога. Бел. авт. от 29 октомври 2014 г.