Един приятел ме насочи днес към този сайт, за чието съществуване не знаех[1]Когато първоначално написах тази публикация, Facebook все още не беше широко достъпен за аудитория извън … Continue reading. Става въпрос за услуга, която в англоезичния свят е известна от години. Сайт, който срещу безплатна регистрация предлага възможността да откриеш свои съученици. Разбира се, за тази цел те трябва предварително да са се регистрирали в същия сайт. В САЩ и Англия подобни сайтове мисля, че използват и специални каталози, които училищата (или поне по-престижните от тях) официално отпечатват за всеки випуск. Тъй като в България подобен феномен липсва, не очаквах да открия каквото и да било.
Приятно изненадан съм обаче от резултатите, както и от качеството. Сайтът функционира много добре, а за своя изненада успях да открия и една своя съученичка от гимназията, която междувременно се е оженила и е публикувала снимки на себе си и бебенцето. Голямо удоволствие е да откриеш следите на някого, с когото за последен път си се видял преди 10 години! Поразен съм от броя хора, които вече са се регистрирали в сайта. Неговата полза ще нараства пропорционално на броя регистрирали се в него българи, така че е добре да го препоръчате на всички свои познати, които имат достъп до интернет.
Срещу годишен абонамент от 5 лв., сайтът предлага и възможността за размяна на лични съобщения с други в базата му от данни. Предоставя различни възможности за плащане, както и различни срокове за абонамент. Впечатлението ми е, че се работи наистина качествено и сериозно. Ето че в нашата страна може да се предоставят обществено полезни и качествени услуги. Направете си това удоволствие и се изненадайте!
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, или цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Бележки
↑1 | Когато първоначално написах тази публикация, Facebook все още не беше широко достъпен за аудитория извън американските университети. Доколкото успявам да възстановя по времевата си линия, започнал съм да използвам Facebook преди август 2007 г. Няколко години по-късно реших да закрия профила си в atol.bg, защото практически всичките ми контакти там вече ползваха световната социална мрежа, а българският опит не предлагаше достатъчно функционалност. Понастоящем не знам защо някой изобщо би ползвал atol.bg, но сайтът изглежда все още активен. Бел. авт. от 27 октомври 2014 г. |
---|