Гледах само отделни минути от “дебата на Цънцарова”. Очебийната разлика с големите американски дебати – Цънцарова няма тежестта и авторитета на големите американски новинари. Единствено може да прекъсва, но зависимостта на журналистите в България е толкова голяма, че на този фон и способността да прекъсваш те отличава. Да им дава Господ здраве и на нея, и на журналистите около нея, както и на Генка, Миролюба и всички останали, които показаха, че само извън големите телевизии може да се излезе из досегашното блато! След години на техните рамена ще застанат следващото поколение от големи авторитетни журналисти с опит и обноски.

Не съм очаквал, че Дончева от БСП може да звучи с повече опит и разумно от повечето други участници. БСП е изпята песен, но младите политици има какво да научат от тази стара школа.

ГЕРБ са хитри, умни и безскрупулни. И това на голяма маса българи се харесва, защото умеят да “затапват”. Разбира се, че лъжат най-безсрамно. Но част от българите вярват в тези лъжи, защото им пасват на светогледа и манталитета. А на други им е все едно – те избират ГЕРБ заради интереса си и способността на ГЕРБ да го задоволи краткосрочно. Пък след това и потоп… Колкото и да не ми се иска, в следващите няколко години поне всякакви положителни промени в политическия живот ще изискват някакви компромиси с ГЕРБ.

Демерджиев “маже” като Радев и избягва да отговори, но това на една част от българите също се харесва, защото привиждат в това тежестта да не се въвличаш в дребнави заяждания. (На това се отговаря не с още обвинения, които на изкушените им звучат като дребнави нападки, а с точни и сбити реплики, които показват противоречието зад привидната “тежест”. Но за съжаление нямаше опоненти, които да репликират по този начин.)

Божанов е свестен, но неспособен да се ориентира бързо и да отговори адекватно на затапващите обвинения и лъжи. Сякаш най-големият проблем на ППДБ е, че сами са убедени, че повечето им потенциални избиратели не са в състояние да разберат разумността на ходове като “сглобката”. И затова не могат да си позволят да кажат единственото, което трябва: “Да, влязохме в сглобката съвсем съзнателно, защото само така имаше шанс да се придвижим напред. И ако сме поставени в сходна ситуация, ще го направим пак. Плащаме за това със загуба на много избиратели, но благодарение на тези компромиси България не е там където беше преди 3-4 години, а си позволяваме да мечтаем да свършим с досегашната крадлива върхушка както се случва в Унгария. Ние сме онези, които се подлагаме на заплюванията и неразбирането от собствения си лагер, за да свършим мръсната работа, която всички други преди нас избягваха.”

С две думи, няма как да надскочим нивото си. И журналистите, и формата на дебата, и културата на участниците са на нивото, на което сме в мнозинството си. Но колкото повече се опитваме дори с малки стъпки да се придвижим напред, толкова по-скоро ще позволим на малцината, които отдавна вече са дръпнали напред, да заемат подобаващото им се място. Защото има немалко българи, които са вече много много напред, само че трудно биха били оценени, ако и останалите не се развиваме, па макар и по-бавно. Разсъждавам на глас…