Когато си почивам най-лесно възприемам света около себе си. Отпускането на контрола от моя страна ми отваря очите за действителността наоколо. Незает с опити да подчиня обстоятелствата на своята воля, успявам да видя по-ясно многообразието от други воли покрай мен. (още…)
Православна поклонничка носи кръст в близост до църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим, а жена улавя мига с фотоапарата си (http://j.mp/1mWOyy7).
Не е ли странно, че ценностите, с които Христос отъждествява поданиците на царството си не са онези, за които се сещаме на първо място, когато чуем фразата „християнски ценности“? Когато църквата днес защитава „християнските ценности“, най-често под това се имат предвид критики към определени сексуални практики, външния вид, говоренето, визуалните изкуства, музиката и т.н. Ценностите, които откроява Исус Христос, със сигурност имат отражение и върху всичко това, но сякаш днес ние слагаме каруцата пред коня.
И не е ли чудно, че се опитваме да „защитаваме“ определени ценности? Ценностите не се защитават (така както се защитава собственост от грабители или кауза в съда, например), а просто се живеят. На жена, чиито ценности са видни от ежедневието й, никой не може да каже и дума, докато приказките на онези, чийто живот не отразява претенциите им, не струват и стотинка. Християнските ценности се защитават само на кръстта.
В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.
Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието според Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).
Току-що получих това съобщение от издатество “Нов човек”:
През последните месеци и в българския печат започна да се появява по-често терминът интелигентен дизайн. Причината за това беше и един съдебен процес в Доувър, щата Пенсилвания. В последния бюлетин на Access Research Network може да се прочете следния материал, който представя една по-различна гледна точка към въпросния процес, в сравнение с масово представената в българската преса. В случай, че не разбирате английски, а темата ви интересува, препоръчвам ви да се запознаете с препратките към материали на български език в края на тази статия.
В тазгодишния брой на The Denver Journal (онлайн издание на Denver Seminary) може да прочетете много информативна рецензия на една нова общоапологетична книга от Кенет Сампълс – „Without a Doubt: Answering the 20 Toughest Faith Questions“ (Baker Books, 2004). Сампълс понастоящем работи с Хю Рос в организацията Reasons to Believe. Авторът на рецензията, Дъглас Гротхайс, сам по себе си е от значимите американски преподаватели-апологети, автор на поредица от книги за Ню ейдж, както и на “Truth Decay” – анализ на постмодерната ситуация.
Културните анализи и размишления на Дъглас Грутъс може да четете редовно в блога му, The Constructive Curmudgeon.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, или цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.