ВМЕТКИ

За да свидетелства за Бога или да го хвали, един музикант не е нужно да съпровожда музиката си с текстове, които да “благовестват”. Също както “небесата разказват за Божията слава и твърдта разгласява за делата на ръцете му”, така и красивата музика говори със свой глас, и докосва слушателя. Затова не би било лошо певците в църквите днес повече да мълчат, за да може да се чуе и свидетелството на музиката.

В контекста на благовестването, от християните музиканти често се изисква да бъдат пропагандатори на християнството.  Да споделя откритието си, че Христос е Господ е естествен импулс, така че бих се изненадал, ако от творчеството и живота на един християнин музикант отсъства всякаква следа от благовестието, но това не означава, че той трябва непременно да пише такива песни или да държи публични речи на тази тема. Музикантът свидетелства с начина, по който свири, с начина, по който общува, с отношението си към всичко и всички. И ако е действително последовател на Христос, в контекста на работата му и взаимоотношенията му неизбежно ще се открои тази лоялност.

Разбира се, хората са различни, така че едни музиканти ще говорят за вярата си много повече от други. Но балансът между искреността и пропагандата се изразява ясно в непринудеността. В момента, в който казвам или правя нещо, защото преди това съм си напомнил, че така трябва, вече съм станал пропагандатор.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.