Късметлии са кротките – онези, които когато ги ударят, не удрят в отговор, а питат (ако изобщо кажат нещо) защо изобщо трябва някой да бъде удрян; които, когато някой ги подтиска, не си изливат яростта като подтискат другиго; които, когато са онеправдани, не вдигат оръжие, за да отвоюват правата си. Вместо това безшумно и последователно се стараят да поддържат добри взаимоотношения с всекиго и правят добро при всяка възможност. Може би, защото нямат съзнанието, че могат със сила да направят света такъв, какъвто искат да бъде, или пък защото не могат да си помислят да наранят някого. Или пък защото смятат, че единствено създателят на света има правото и способността да преобразява света според намеренията си. Първо, защото само творецът на света може да има пълен поглед върху това какво трябва да бъде различно и второ, защото само неговите намерения са истински и съвършено добри.
Такива са късметлии, защото Божието царство е не само отворено за тях, ами вече ги е докоснало (иначе нямаше да са кротки). Късметлии са, защото ще получат в наследство тази преобразена реалност. Колкото повече нашият свят се преобразява от присъствието на Божието царство в него, толкова повече именно жадуваното от кротките ще се изпълнява в действителност. Късметлии са, защото в крайна сметка именно тяхната визия за света ще спечели.
Тази публикация е част от поредица, която започнах на 1 август 2014 г. Тези кратки твърдения нямат за цел да са изчерпателни, а да предизвикват към размисъл и да събуждат въпроси. Представляват своеобразен анонс към две лекции, които предстои да изнеса в края на месеца на една почивка за млади хора в курорта Приморско.