Предприемчивият човек се възползва от възможностите, в които се намира. Но за да мога да се възползвам от възможностите около себе си, трябва да не бъда привързан до живот към други. Кой казва, че трябва цял живот да живея в България или в София? И защо да е лошо да се преместя?
Възможно е да проявявам финансова щедрост с предимно себични мотиви, а възможно е и никога да не дарявам пари или вещи, а да бъда щедър с времето и труда си.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Всеки зрял човек копнее да бъде независим и продуктивен. Когато щедростта ми превръща нуждаещата се в зависима от помощта ми, а не я освобождава, тогава не съм благодетел, а манипулатор.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Днес в kultura.bg е публикуван коментара на писателката Теодора Димова под заглавие “Европа не ходи по вода”. В статията си тя коментира последните “скандални” карикатури на “Шарли Ебдо”. Зарадвах се, че с авторката сме на толкова сходни мнения относно бежанците и всички други жертви на преследване, както и относно отношението, което единствено би оприличило християните на Христос!
Имаме различия обаче по отношение на свободата, както и в разчитането на посланието на карикатурите на “Шарли Ебдо”.
В последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:
За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.
Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.