15 авг. 2014 г. | Богословие
Тази коптска църква в Египет е подпалена от неизвестни извършители. (http://j.mp/1yE0sCs)
Късметлии са учениците на Христос – онези, които не претендират, че са духовни гиганти, а живеят в постоянно изумление, че Бога е решил да отвори царството си и за тях. Същите, които плачат със скърбящите, заради скръбта им, а насаме оплакват и собствената си неправда, и тази в света въобще. Хората, които умоляват, а не насилват. Които се лишават от много житейски “радости”, за да има повече добро в света им. Личностите, които третират всички около себе си сякаш са най-достойни за уважение и съчувствие, дори когато това изглежда съвсем неоправдано. Същите, които са така привлекателно искрени и естествени, че ти се иска да не се отделяш от тях, защото имаш свободата да бъдеш себе си без срам и необходимост от преструвки.
(още…)
15 май 2012 г. | Вметки
ВМЕТКИ
В последния (засега) роман на Умберто Еко срещнах откъс, който е много актуален и поучителен за мнозина от нас, българите:
За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.
Умберто Еко, “Пражкото гробище” (изд. “Бард”, София, 2012 г.), 376 стр.
(още…)
