Аз съм калвинист, който не приема за даденост дори петте точки, пък камо ли по-големите реформистки синтези на вярата. И смятам, че арминияните имат добри основания както по отношение свободата на избор, така и по отношение на “отпадането от вярата”. Баптист съм, но оценявам логиката зад детското кръщение. Вярвам, че Богът изцелява по необичайни начини и днес, както и се изявява чрез сънища и видения, че някои хора комуникират с Бога нечленоразделно, пък на други се дава неестествена прозорливост в конкретни ситуации, но същевременно намирам петдесятното богословие (а още повече харизматичните му проявления) за пресилено наивно. Протестант съм в практиката и повечето от разбиранията си, но същевременно уважавам преданието, което лежи в основата на Православната и католическите църкви. С две думи, не стоя удобно в нито една богословска система.
И това е така, не защото съм твърде умен. А защото не съм готов да подчиня сложната реалност на бляна по последователността. Нито една от системите, с които съм се запознал досега, не успява да обхване всички елементи на действителността, без да ги насили и изкриви, така че да се вместят в нейните ограничения. А Свещените писания са разказ с много висящи нишки. Така че колкото и да са полезни системите като израз на потребността ми от подреждане на понятията, те вършат работа само донякъде, а не са огледало на действителността.
В действителност, повечето хора са като мен. Преди си мислех, че приятелите ми с противоречащи възгледи са сантиментални глупаци. След това установих, че просто не са готови да заглаждат противоречията, докато все още опознават реалността. Това всъщност е признак за здравомислие. Човекът, който упорито защитава една система като безусловно вярна, неизбежно живее в своеобразна илюзия поне в някои сфери от живота си.
Когато една богословска система последователно дава отговор на всички неясноти и въпроси, това е сигурен признак, че изкривява действителността. Защото реалността е твърде сложна и подвижна (в процес на разгръщане), че да се побере в досегашните ни схващания и системи.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Ако ви е харесала, разгледайте и другите рубрики в сайта.
Ако тези ежедневни разсъждения ви харесват, следвайте профила ми във Facebook.
Ако искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.