ОТГОВОРИ

ВЪПРОС: Анди, ти писа напоследък за това, че Библията не може да се разбира адекватно без помощна литература. Общувайки с различни хора из страната тези дни си мисля доста за това. Повечето искрено вярващи хора не знаят друг език освен българския и нямат и представа от богословие. Пастирите им също. Ти как мислиш, дали може да достигнат до спасителна вяра и познаване на Бога само чрез четене на Библията и нелицемерно общение в любов, и молитва? Предполагам ще се съгласиш с мен, че могат да се спасят. Ако е така, какво всъщност ни е нужно от перспективата на вечността? Не е ли всичко суета, освен ако не носи личностна наслада и полза в службата към хората, както и да е призвание от Бога? Защото си мисля също така, че до свръхестествено познание човек не би могъл да достигне, ако не му бъде “разбулено”, открито от Бога! Все пак и ап. Павел среща Господа Иисуса не чрез заслуги. Същото се отнася и за Авраам, за Мойсей във фараоновия дворец, за Исаия, Йеремия, Самуил и много други! Сещам се и за съвременни примери като дядо Костадин Томов, Смит Уигълзуърт, брат Юн и т.н.

 

ОТГОВОР:

Много хубав въпрос!

Преди всичко трябва да си напомним, че до “спасителна вяра” и “познаване на Бога” са достигнали, доколкото изобщо можем да знаем това, и много хора в историята, без изобщо да са виждали или отваряли Библия. Това важи както за наши съвременници в ислямския свят, на които Иисус се явява под формата на сън или видение, така и за всички онези през историята на църквата, които не са можели да четат или просто не са имали достъп до Библия. Мнозинството от вярващите през историята са слушали Библията да се чете от проповедници и свещеници, но не са я чели сами. Освен това “спасителната вяра” не е никакво особено постижение. Спасен ще бъде всеки, който се довери на Иисус, че е обещания цар, и заживее живота си с тази надежда. Не се съмнявам, че има много такива хора, които не са чели Библията, та камо ли други книги за нея, а може дори и думата “богословие” да не са чували.

Но това не значи, че такива хора имат богато разбиране или дори добро разбиране. По същия начин, по който аз естествено вече познавах съпругата си, когато се ожених за нея, но това въобще не означава, че я познавах добре, или че имах много реална представа за нея. Всъщност, с времето открих, че много от първоначалните ми представи за нея са били много погрешни. Оказа се, че съм проектирал върху нея много от себе си. Същото става и с нашите разбирания за Бога и Библията.

Въпросът за това дали има смисъл от академични познания звучи логично, но позволи ми да го разгледам в светлината на аналогията с брака. Със съпругата ми сме женени вече десет години. Ще стана ли по-женен, ако ѝ обръщам внимание, изследвам психиката ѝ, начина ѝ на мислене, предпочитанията ѝ, мненията ѝ по всякакви въпроси? Разбира се, че не. Най-вероятно няма и да ме изостави, ако не си давам толкова много труд. Но надали има човек, който смята, че е много възхитително един съпруг да приема жена си за даденост, а да се фокусира върху други неща в живота си, нали? Особено, когато си давам сметка, че Богът ми се открива в много голяма степен именно чрез съпругата ми. По аналогичен начин и по-доброто разбиране на Библията и задълбаването в богословие може да не са абсолютно необходими за спасението, но са симптоматични за любовта на даден човек към Бога.

Подвеждаща е може би и думата “знания”. Обичайната асоциация на много хора е за нещо сухо, неинтересно, отвлечено, с почти никаква практическа приложимост. Както звучаха българските учебници преди 1989 г. Проблемът обаче на учебниците тогава не беше, че бяха пълни с твърде много знания, а че съдържаха твърде малко разбиране. Писани бяха от “зубъри”, които се вълнуват от предмета си също толкова, колкото и събирачите на смет от боклуците, които събират. Човекът, който действително разбира нещо, е способен да го предаде и по съвсем простичък, разбираем и интересен начин. Нещо повече, както в източното православие, така и в някои протестантски традиции, е изключително силно утвърден анти-интелектуализмът. Българското протестантство е повлияно много силно от тази нагласа. Знанията се възприемат като ненужни, а твърде често и опасни. Разбира се, не може съвсем без знания, но дозата е внимателно премерена и строго ограничена. Тази нагласа има древни и дълбоки корени, но в историята на църквата на нея винаги са се противопоставяли именно онези, на които дължим изповедите на вярата, формулирани от вселенските събори, както и самата протестантска Реформация.

Богословието и библеистиката, херменевтиката и филологията, не са никак сухи дисциплини, а път към по-добро познаване на Бога. За някои може да е необяснимо каква наслада може да получавам от четенето на академични трудове, но за мен процесът на четене е всъщност разговор с Твореца. Тъй като вярвам в постоянното му присъствие, дали си задавам въпроси на ум или ги пиша в мрежата, те са винаги в крайна сметка насочени към него. И откритията, които правя докато чета, слушам лекции или водя дебати с опоненти, приемам за Божиите реплики на моите въпроси. Сякаш ми подхвърля изрезки от вестници или откъси от книги, или записи от лекции, така че да ме насочи в някаква посока, която ще ме доведе по-близо до него. Дълбая в изследването на Библията и разсъжденията за Бога именно защото го обичам и искам да го познавам по-добре. Има хора, които нямат моите възможности, така че не “си мерим” богословските познания, но ако един вярващ не е изследовател на Библията (според силите си) и на Бога, изниква голяма въпросителна относно отношението му към последния.

Що се отнася до втората част от въпроса, факт е, че Богът на всекиго от нас се е открил по свръхестествен начин, т.е. не сме очаквали да се случи така, да открием това и т.н. Но през повечето време учим за него именно като използваме дадените ни от него естествени свои способности – сетива и интелект. Така е и при ап. Павел – среща Иисус свръхестествено, но познанията си е получил чрез изучаване на Писанията и своите разсъждения. Това е начинът, по който Светият Дух ни учи. В някои случаи, поради липса на други възможности или някаква друга причина, Богът се открива и насън или чрез видения, но дори тогава след това човекът е оставен да използва сетивата си и ума си. Това е историята на апостолите и всеки друг от отците на християнската църква. Има причина, поради която богословските ни разбирания се развиват под влиянието на апостолите и богословите на църквата, а не на дядо Костадин, Смит Уигълзуърд, брат Юн и др. По тях се впечатляваме, заради необичайните им преживявания, но в повечето случаи, ако трябваше да се храним от тяхното учение, бихме умрели от глад.

Разбира се, давам си сметка, че различните хора имаме и различни търсения. Ако разполагам с лукса да може да следвам интелектуалните си търсения, много хора жадуват единствено за две думи на утеха и насърчение. Така че не бих искал да вменявам вина на никого за това, че не чете богословски трудове. Също толкова важно е обаче да не говорим за академичните познания като за ненужни. Всъщност, познавам много стари християни, които не могат да четат Милърд Ериксън или пък Карл Барт, но вместо да ги отхвърлят с лека ръка, са готови да слушат при всяка възможност онези, които ги четат и могат да разясняват Библията по такъв начин. Никога няма да бъдем всички еднакви, но би трябвало да ценим онова, което Богът дава на всеки.


Тази публикация е част от рубриката “Отговори”, в която отговарям на въпроси, които съм получил от читатели, слушатели и приятели. Ако искате да зададете своя въпрос/и, използвайте формуляра за контакт. А ако ви е харесала публикацията, разгледайте и другите рубрики в сайта.

иконка на FacebookПоследвайте профила ми във Facebook.

иконка за електронна пощаАко искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.