Последователите на всяка религия имат склонност към това. Към практиката на говорене на различен език, според това дали събеседниците са единоверци или друговерци. Разбира се, съвсем естествено е членовете на една общност, споделящи сходен светоглед, да развият свой собствен жаргон, който отразява сходните им виждания и опит. Така се улеснява комуникацията. Когато обаче въпросните хора не са в състояние да обяснят нещо без да си служат със своя жаргон, намирам това за симптом на секта, където идеите се налагат по други способи, а не с убеждение. Това е положението и в много църкви. И едно от последствията е, че се стига до двойнствен живот. В ежедневието, когато са между друговерци, християните говорят като нормални хора на съвсем разбираем език. Между съмишленици обаче, не само си служат с “духовния” жаргон, но и разсъждават за света и живота по друг начин.
Понеже съм израснал в подобна среда, повече от двадесетина години живях такъв двойнствен живот. Но вече не приемам подобно разделение за здравословно. Нито за мен самия, нито за повечето от онези, с които общувам. Първо, не вярвам, че има две измерения – светско и духовно. Всички сме така омесени, че няма проблем да говоря по един и същи начин на всички. Второ, ако представите ми за света не звучат смислено и за друговерци, тогава най-вероятно има нещо сбъркано в тях. Това не предполага, че друговерците задължително приемат въпросните представи за реални, но че изхождат от базовите ни представи за реалността, които всички повече или по-малко приемаме.
В конкретни ситуации си позволявам да използвам съответния жаргон за по-кратко, но дори и тогава се старая да водя разговора на плоскост, която е достатъчно разбираема както за християни, така и за друговерци. Всъщност, това вероятно е най-открояващата се характеристика на текстовете ми и говоренето ми. Отказвам да говоря два езика.
Затова и непрестанно подлагам под съмнение християнските отправни точки. Ако те не са достатъчно очевидни за един друговерец, то със сигурност не са много интелектуално убедителни и за вярващите. Докато от друга страна, ако нещо е убедително разяснено за един друговерец, толкова по-уверени ще бъдат и вярващите. До това ме доведоха заниманията ми с апологетика през годините.
Истината е обаче, че правя тези избори не толкова от пропагандистка или апологетична цел, а заради самия себе си. Аз самият не бих се чувствал добре със себе си, ако правя другояче. Живея с нагласата, че ако християнската ми вяра не може да се впише адекватно във всяка една интелектуална или житейска ситуация, тогава не искам да имам нищо общо с нея.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Ако ви е харесала, разгледайте и другите рубрики в сайта.
Ако тези ежедневни разсъждения ви харесват, следвайте профила ми във Facebook.
Ако искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.